i f0e5b820dbf48648

Тя го яздеше, облегнала длани на гърдите му. Бедрата й намериха

правилния ритъм, тъй като неговите не можеха повече да помръднат.

Усети, че е готов за поредната експлозия, особено когато гледаше как

гърдите й се полюшват при всяко движение.

- Толкова си красива - каза дрезгаво.

Тя спря, наведе се и го целуна, а тъмната й коса ги обгърна нежно,

сякаш да запази тайната им. Изправи се отново и той й се възхита. Тя

грееше от здраве и жизненост, сияеше от любовта и секса, които бе

получила... Жената, която той...Обичаше. Да, обичаше точно тази мисъл

бе в главата му, когато отново се изля в нея. Бела се отпусна тежко отгоре

му, потрепери, издиша шумно и така, внезапно, нуждата премина.

Бушуващата женска енергия излезе от стаята като живо същество. Бурята

бе преминала. Тя въздъхна от облекчение, размърда бедра и откъсна

великолепната си сърцевина от него. Ерекцията му се отпусна безжизнена

на корема му и той усети студа в стаята - толкова неприятен в сравнение с

210

нейната топлина.

- Добре ли си? - попита Зи.

- Да... - прошепна Бела, легна до него и започна да се унася в сън. -

Да, Зейдист, да...

Той си помисли, че тя ще има нужда от храна. Трябваше да стане, за

да й донесе.

С усилие на волята си пое дълбоко дъх, после втори... и трети. И

накрая успя да повдигне горната половина на тялото си от матрака. Зави

му се свят, пред очите му причерня, цялата стая се завъртя - мебелите,

подът, таванът и стените смениха местата си и вече не беше сигурен къде

се намира.

Световъртежът се засили, когато спусна крака на пода, а щом се

изправи, изгуби равновесие. Политна към стената, удари се болезнено в

нея, но се задържа прав, като стисна с всички сили завесите.

Когато беше готов, се върна при Бела и макар и трудно, я взе на

ръце. Нуждата му да се грижи за нея беше по-силна от изтощението му.

Занесе я до двете сгънати одеяла в ъгъла, положи я грижливо да легне,

после я зави със завивката, която много отдавна бяха избутали на пода.

Обърна се и в този момент тя го хвана за ръката.

- Трябва да се нахраниш - каза Бела и се опита да го дръпне към себе

си. - Вземи вената на шията ми.

Господи, изкушаваше се.

- Ще се върна - каза и отиде със залитане до гардероба. Обу чифт

боксерки, взе мръсните чаршафи от леглото и излезе.

Фюри отвори очи и осъзна, че не може да диша.

Предполагаше, че трябва да е така, след като бе заровил лице в

купчина одеяла. Освободи устата и носа си и се опита да фокусира

погледа си. Първото, което видя на около петнайсетина сантиметра от

главата си, беше пепелникът, пълен с угарки от ръчно свити цигари. На

пода.

Какво, по дяволите... Аха... Горната половина на тялото му висеше от

леглото.

Чу стон, повдигна се, обърна глава и едва не удари лице в стъпалото

на Ви. Зад него видя бедрото на Бъч.

Не можа да сдържи смеха си, който принуди ченгето да вдигне

замаян поглед от възглавницата. Изгледа първо себе си, после Фюри.

Премигна два пъти - като че ли се надяваше наистина да се събуди.

- О, Господи - каза с толкова дрезгав глас, че думите му едва се

долавяха. След това погледна Вишъс, който лежеше до него, като че ли в

безсъзнание. - О... Това е прекалено откачено.

- Успокой се, ченге. Не си чак толкова привлекателен.

- Щом казваш. - Потърка лице. - Което обаче не означава, че ми е

приятно да се събудя в леглото с двама мъже.

- Ви ти каза да не се връщаш.

- Вярно е. Там ми е грешката.

211

Нощта беше много дълга. Когато вече не можеха да понасят допира

на дрехите до кожата си, изгубиха всякакви скруп ули. Трябваше да

изтърпят периода на нужда. Палеха цигара след цигара червен дим, пиеха

чаша след чаша водка и се уединяваха в банята, за да се облекчат.

- Свърши, значи? - попита Бъч. - Кажете ми, че е свършило. Фюри

стана от леглото.

- Да. Така мисля.

Взе един чаршаф и го хвърли на Бъч, който покри себе си и

Вишъс. Ви дори ме помръдна. Спеше като мъртъв, легнал по корем, и

похъркваше тихо.

Ченгето изруга и се намести по-удобно - подпря възглавницата си на

таблата и се облегна на нея. Търка главата си, докато косата му не се

изправи, и се прозя така широко, та Фюри се уплаши, че челюстта му ще

се счупи.