i f0e5b820dbf48648

- По дяволите, вампире, никога не съм си мислил, че ще го кажа, но

нямам никакво желание за секс. Слава Богу.

Фюри облече набързо някакъв анцуг.

- Искаш ли храна? Ще отида до кухнята.

Очите на Бъч изразиха блаженство.

- Наистина ли ще я донесеш чак дотук? Искаш да кажеш, че няма да

ми се наложи да помръдна?

- Ще ми дължиш услуга, но да, готов съм да направя това за теб.

- Ти си бог.

Фюри облече набързо тениска.

- Какво искаш?

- Каквото има в кухнята. По дяволите, направи ми услуга и довлечи

целия хладилник тук. Умирам от глад.

Фюри слезе на долния етаж и се канеше да опустоши кухнята, когато

чу шум откъм пералното помещение. Отвори вратата.

Зейдист поставяше мръсни чаршафи в пералнята.

И, Господи, изглеждаше ужасно. Стомахът му бе хлътнал, хълбоците

му стърчаха, сякаш щяха да пробият кожата, гръдният му кош приличаше

на разорано поле. Трябва да бе изгубил от пет до седем килограма за една

нощ. Китките и вратът му бяха така нахапани, като че ли някой се бе

опитал да го изяде жив. Но... от него лъхаше ароматът на екзотични

подправки. Беше спокоен и уравновесен - нещо толкова различно от

обичайното му състояние, че Фюри се запита дали сетивата му не му

играят някой мръсен номер.

- Братко? - каза той. Зи не вдигна поглед.

- Знаеш ли как да накараш това нещо да работи?

- Да. Поставяш малко прах в онова чекмедже и завърташ... Чакай, дай

да ти помогна.

Зи напъха чаршафите и отстъпи назад с очи, все още приковани в

пода. Когато пералнята започна да се пълни с вода, Зи измърмори

„благодаря" и тръгна към кухнята.

Фюри го последва със сърце, заседнало в гърлото. Искаше да го

попита дали всичко е наред, и то не само с Бела.

212

Опитваше се да подбере внимателно думите си, когато Зи извади от

хладилника печена пуйка, откъсна бутчетата й и побърза да забие зъби в

едното. Задъвка бързо. Късаше лакомо месото със зъби и в мига, в който

оглозга едната кост, направи същото и с втората.

Господи... Та нали брат му никога не ядеше месо. Но пък, от друга

страна, никога не беше преживявал такава нощ. Никой от тях не беше. Зи

усещаше прикования в него поглед на Фюри и ако можеше, би спрял да

яде така лакомо. Не обичаше да го гледат, особено когато дъвче. Но

просто не можеше да погълне храната достатъчно бързо.

Продължаваше да пъха залъци в устата си, докато в същото време

режеше тънки ивици от пуешките гърди. Внимаваше да занесе само от

най-доброто месо на Бела. Самият той изяде онова, което беше близо до

костта, тъй като не му се стори достатъчно добро.

От какво друго имаше нужда тя? Нуждаеше се от калорична и

питателна храна. Трябваше да й занесе и нещо за пиене. Върна се при

хладилника и започна да вади всичко и да го оглежда.

- Зейдист?

Господи, беше забравил за присъствието на Фюри.

- Да - каза и извади купа готово картофено пюре „Тапъруеър".

Пюрето изглеждаше добре, макар че би предпочел да й занесе такова,

приготвено от самия него. Не че знаеше как да го направи. Господи, не

можеше да чете, да включи пералната машина, нито да готви.

Трябваше да я остави свободна, да й позволи да си отиде, за да си

намери съпруг, който да има малко повече мозък от него.

- Не искам да се натрапвам - каза Фюри.

- Да, но го правиш. - Извади домашно приготвена от Фриц франзела

от шкафа и я стисна. Беше мека, но въпреки това я подуши и отсъди, че е

достатъчно прясна за Бела.

- Тя добре ли е? А ти?

- Добре сме.

- Как беше? - Фюри се прокашля леко. - Искам да знам не защото

беше с Бела. Просто... Чувал съм много да се приказва за това и не знам

на какво да вярвам.

Зи гребна от пюрето и го изсипа в една чиния до пуешкото месо.

Добави малко ориз и щедро поля всичко със сос. Пъхна чинията в

микровълновата фурна, доволен, че поне за нея знае как работи.

Докато гледаше храната, която се въртеше вътре, се замисля над

въпросите на близнака си и си спомни какво бе усещането, когато Бела бе

възседнала слабините му. Макар че телата им се бяха съединявали много

пъти през тези часове, това преживяна не се открояваше най-много от

всички. Тя беше така прекрасна върху него, особено когато го целуна...

През цялото време, но най-вече в онзи момент, тя лекуваше старите

му рани и го бележеше с нещо хубаво. Той щеше да пази като