i f0e5b820dbf48648

скъпоценност топлината, с която го беше дарила, чак до края на дните си.

Микровълновата фурна изпиука и той осъзна, че Фюри все още

очаква отговор.

Постави храната върху поднос и взе сребърни прибори, за да може да

213

я нахрани, както се полага.

Обърна се и вече на прага, прошепна:

- Тя е по-красива, отколкото мога да изразя с думи. - Вдигна поглед

към Фюри. - И аз бях благословен да й послужа.

По неясна причина, брат му трепна шокиран и протегна ръка към

него.

- Зейдист, твоите...

- Трябва да занеса храна на моята нала.

- Почакай! Зейдист! Твоите...

Зи само поклати глава и продължи да се отдалечава по коридора.

35

- Защо не ми показа това веднага щом се прибрах?- Попита Ривендж

догена си. Слугата се изчерви от срам и ужас и той протегна ръка към

него. - Всичко е наред. Няма значение.

- Господарю, дойдох при вас, когато разбрах, че сте се прибрали и

повече няма да излизате. Но вие спяхте - като никога. Не бях сигурен

какво трябва да означава този запис, а не исках да ви безпокоя. Вие

никога не си почивате.

- Да, след като бе нахранил Мариса, силите му се бяха изчерпали.

Беше затворил очи и потънал в безпаметство за първи път от... Господи,

цяла вечност. Обаче това тук беше проблем.

Рив седна пред екрана на компютъра и пусна отново записа. Мъж с

тъмна коса, облечен в черни дрехи, беше спрял пред входната им врата.

Тъкмо слизаше от пикапа си. Отиде и докосна панделките, завързани за

железните решетки.

Рив увеличи образа и видя ясно лицето на мъжа. Обикновено - нито

красиво, нито грозно. Но тялото му беше едро. А сакото му беше или

подплатено, или криеше оръжия.

Рив стопира образа и си записа на датата и часа, намиращи се в

долния десен ъгъл. Извика на екрана данните от другите охранителни

камери, които наблюдаваха портата, включително онази, която отчиташе

топлинното излъчване на телата. Особено внимателно провери какви са

показателите от часа, който беше записал.

И какво се оказа? Температурата на тялото на онзи „мъж" беше около

десет градуса. Той беше лесър.

Рив отново извика на екрана образа от първата камера и разгледа

внимателно лицето на убиеца в момента, в който разглеждаше панделките.

Тъга, страх... гняв. Все чувства, които не могат да останат незабелязани.

Свързани с нещо лично. Със загуба.

Значи, това беше копелето, което бе отвлякло Бела. И се бе върнало за

нея.

Рив не беше изненадан, че лесърът бе намерил къщата. Отвличането

на Бела беше новина за техния свят, а семейството му никога не беше

крило адреса си ... Всъщност, заради духовните напътствия на мамен,

214

къщата на „Торн авеню" беше добре известна. Трябваше само да бъде

заловен някой от цивилните, който знаеше къде живеят.

Но по-същественият въпрос беше: Защо убиецът не беше влязъл в

имота им?

Господи. Колко беше часът? Четири следобед...

- Това е лесър - каза Рив, удари с бастуна си по пода и се изправи

бързо. - Ще се евакуираме веднага. Намери Лапи незабавно и й кажи, че

господарката й трябва да се облече. После ще преведеш и двете през

тунела и ще ги закараш с караваната до другата къща, където ще бъдат в

безопасност.

Догенът пребледня.

- Господарю, нямах представа, че е бил...

Рив постави длан на рамото му, за да го успокои.

- Справи се добре и с онова, което знаеше. Но сега побързай. Доведи

Лани.

Рим отиде възможно най-бързо в спалнята на майка си.

- Мамен? - каза още с отварянето на вратата. - Събуди се, мамен.

Майка му седна в леглото с копринените чаршафи. Бялата й коса

беше прибрана в мрежичка.

- Но... още е следобед. Защо...

- Лани ще дойде да ти помогне да се облечеш.

- Господи, Ривендж! Защо?

- Ще напуснеш тази къща.

- Какво...

- Веднага, мамен. Ще ти обясня по-късно. - Целуна я и по двете бузи

и в този момент влезе камериерката. - А, добре. Лани, облечи бързо

господарката си.

- Да, господарю - каза момичето и се поклони.

- Ривендж! Какво налага...

- Побързай. Ще тръгнеш с догените. Ще ти се обадя. Майка му

продължи да вика името му, но той отиде бързо в стаята си и затвори

вратата, за да не я чува. Взе телефона и набра номера на братството.

Никак не беше доволен, че се налага да постъпи така, но безопасността на

Бела винаги беше на първо място. След като остави съобщението, от което

гърлото му се свиваше, отиде до гардероба с размерите на стая.