i f0e5b820dbf48648

мястото, където бе ръката му, и се разпространяваха по тялото му.

Дишането му стана плитко и накъсано. Устните му се разтвориха. Бедрата

му се повдигнаха нагоре. Импулсивно легна по гръб и свали боксерките си

надолу.

И тогава разбра какво прави. Играете си със себе си!

Самозадоволяваше се! Легнат до Бела? Господи, беше гадно копеле.

Отвратен от себе си, отдръпна ръката си и понечи да вдигне

боксерките...

- Не спирай - каза тихо Бела.

По гръбнака на Зи полазиха студени тръпки. Беше хванат на

местопрестъплението.

Погледът му срещна нейния и кръвта нахлу в лицето му. Обаче тя му

се усмихна и го погали по ръката.

- Толкова си красив, като извиваш тяло. Довърши започнатото,

Зейдист. Знам, че го искаш, и няма от какво да се срамуваш. Прекрасен

си, когато се докосваш. - Целуна го по ръката над лакътя с очи, приковани

в ерекцията, която издуваше боксерките му. - Довърши го - прошепна. -

Искам да видя как свършваш.

Чувстваше се като обзет от нетърпение глупак, но не можеше да се

спре. Стана и се съблече.

Бела го окуражи с тихи звуци, когато отново легна. Като черпеше

смелост от нея, плъзна бавно ръка надолу по корема си и усети мускулите

и гладката неокосмена кожа, която ги покриваше. Не очакваше, че ще

може да продължи...

Господи. Той бе толкова твърд, че усещаше в него пулсациите на

сърцето си.

Не откъсваше поглед от дълбоките сини очи на Бела, докато движеше

дланта си нагоре и надолу. Вълните на удоволствие се разляха като

слънчеви лъчи по цялото му тяло. Господи... Това, че тя го гледаше, го

възбуждаше, макар че не би трябвало да е така. Когато преди го гледаха...

Не, миналото не бе добре дошло в този момент. Ако мислеше за

случилото се преди век, щеше да изгуби мига с Бела.

Рязко и категорично пропъди спомените от главата си. Сега го

217

гледаха... очите на Бела. Искаше да потъне в тях.

Те бяха така прекрасни, гледаха го с обич и топлина, прегръщаха го -

също като ръцете й. Погледът му се спря на устните й. На гърдите й. На

корема... Нуждата, която се събираше в тялото му, експлодира и всяка

негова част усети еротично напрежение.

Бела сведе очи надолу. Гледаше го как се гали, прехапала долната си

устна. Кучешките й зъби бяха като две малки бели ками и той отново

поиска да ги усети да пробиват кожата му. Искаше тя да пие от него.

- Бела... - изстена.

Господи, наистина му харесваше.

Повдигна единия си крак, стоновете напираха в гърлото му, ръката му

започна да се движи по-бързо. След секунда вече бе изгубен. Извика,

отметна глава назад и изви гръб в дъга. Топлата течност се разля по

корема му, а ритмичните пулсации като че ли нямаха край. Спря едва

когато върхът стана толкова чувствителен, че не можеше да бъде докосван

повече.

Дишаше тежко и беше замаян, когато се обърна на една страна и я

целуна. Отдръпна се и очите й му казаха колко добре го разбира. Знаеше,

че му е помогнала този първи път. Но не го гледаше със съжаление.

Изглежда, не го смяташе за ненормален заради това, че до този момент се

страхуваше да се докосне.

Отвори уста.

- Аз...

Ма вратата се почука и спря в зародиш онова, което се канеше да

каже.

- Не влизай! - извика високо и се избърса с боксерките. Целуна Бела

и я зави, преди да прекоси стаята.

Подпря вратата с рамо - като че ли онзи, който бе от друга и страна,

се канеше да нахлуе с взлом. Действието му може би беше глупаво, но

нямаше да позволи никой да види Бела така сияеща след секса. Това бе

само за него.

- Какво? - попита.

Гласът на Фюри достигна до него приглушен.

- Експлорърът, към който си прикрепил телефона си, е потеглил

снощи. Минал е през всички супермаркети, в които Уелси е поръчвала

ябълки за фестивала на зимното слънцестоене. Отменихме заявките, но

трябва да проучим положението. Братството ще се събере в кабинета на

Рот след десет минути.

Зи затвори очи и подпря чело на вратата. Реалността беше нахлула

отново в ежедневието му.

- Зейдист? Чу ли ме?

Погледна Бела и си помисли, че е дошъл краят на времето им заедно.

Тя дръпна завивките до брадичката си, като че ли й беше студено - знак,

че също го е разбрала.

„Господи... боли", помисли си той. Чувстваше истинска болка.

- Ще бъда там - каза.

Откъсна очи от Бела и отиде да си вземе душ.