i f0e5b820dbf48648

на У. Не обърна внимание на неразположението си и седна зад кормилото.

Щом потегли, вдигна яката на ризата си и се покашля два пъти. По

дяволите. Чувстваше се странно.

След половин миля вече не му достигаше въздух. Хвана се за гърлото

и започна да се дави, завъртя кормилото надясно и натисна рязко

спирачките. Отвори вратата и излезе със залитане навън. Студеният

въздух му донесе облекчение за секунда или две, но после отново започна

да се задушава.

Падна на колене. После се строполи по очи в снега, а зрението му се

включваше и изключваше като счупена лампа. Накрая настъпи мрак.

Зейдист вървеше по коридора към кабинета на Рот с ясен ум, макар

тялото му да бе уморено. Когато влезе, всички братя бяха вече там

смълчани. Без да им обърне внимание, отиде в ъгъла, където обикновено

стоеше, като гледаше втренчено в пода. Чу как някой прочисти гърлото

си. Вероятно Рот.

Заговори Тормент.

- Обади се братът на Бела. Отлага за неопределено време

обсъждането на молбата за изолирането й и моли тя да остане тук още два

дни.

Зи вдигна рязко глава.

- Защо?

- Не обясни каква е причината... - Тор го изгледа с присвити очи. -

О... мили Боже.

Другите също го погледнаха и се чуха още две тихи възклицания.

След това цялото Братство и Бъч просто продължиха да го гледат.

- Какво сте се втренчили в мен, по дяволите?

220

Фюри посочи огледалото антика, което висеше на стената до

двойната врата.

- Виж сам.

Зейдист прекоси стаята, наистина готов да ги прати всичките в ада.

Бела беше тази, която имаше значение...

Челюстта му увисна, като видя отражението си. Вдигна трепереща

ръка към очите, които го гледаха откъм старомодното огледало. Ирисите

му вече не бяха черни, а жълти като тези на близнака му.

- Фюри? - каза тихо. - Фюри... какво се е случило с мен?

Брат му се приближи до него и лицето му се появи в огледалото зад

неговото. След това стъклото показа тъмното отражение на Рот с дългата

му коса и слънчевите очила, звездната красота на Рейдж, бейзболната

шапка с надпис „Ред сокс" на Вишъс, ниско остриганата коса на Тормент

и накрая - счупения нос на Бъч. Един по един, те поставиха нежно длани

на раменете му.

- Добре дошъл отново, братко - прошепна Фюри. Зейдист беше

втренчил поглед в отраженията на мъжете зад себе си. И му хрумна най-

странната мисъл на света - ако сега политнеше назад, те щяха да го

хванат...

Малко след като Зейдист излезе от стаята, Бела го последна с

намерението да го потърси. Канеше се да се обади на брат си и да си

уреди среща с него, но осъзна, че трябва да се погрижи за любимия си,

преди отново да се е озовала в центъра на семейната драма.

Зейдист имаше отчаяна нужда от нея. Беше едва ли не с изцедени

сили след периода й на нужда. Знаеше много добре колко силен е гладът

му. Трябваше на всяка цена да го нахрани. Във вените й течеше толкова

много от неговата кръв, че усещаше глада му съвсем осезаемо и знаеше

съвсем точно в коя от стаите се намира. Трябваше само да се довери на

сетивата си и щеше да го намери.

Тръгна по коридора със статуите, зави зад ъгъла и закрачи към

отворената двойна врата до площадката на стълбището. От кабинета на

Рот до нея достигаха гневни мъжки гласове и този на Зейдист бе един от

тях.

- По дяволите, ако излезеш тази нощ! - извика някой. В гласа на

Зейдист се долавяше неподправена ярост.

- Не се опитвай да ми заповядваш, Тор. Само ме ядосваш и си губиш

времето!

- Погледни се. Приличаш на скелет! Ще останеш тук, докато не се

нахраниш.

Бела влезе в стаята, тъкмо когато Зейдист каза:

- Опитай се да ме задържиш и ще имаш проблеми, братко.

Всички глави бяха обърнати към двамата мъже, които стояха,

приковали погледи един в друг и оголили зъби.

„Господи - помисли си тя. - Каква агресия."

Но... Тормент беше прав. Не бе забелязала заради мрака в спалнята,

но тук, на светлината, Зейдист изглеждаше полумъртъв. Костите на черепа

221

му сякаш щяха да пробият кожата, тениската висеше на мършавото му

тяло, а панталоните му приличаха на чували, завързани за кръста му.

Погледът му бе жив и остър, както винаги, но всичко останало бе в много

лошо състояние.

Тормент поклати глава.

- Бъди разумен...