i f0e5b820dbf48648

територията си, беше съвсем логичен. По майчина линия във вените му

течеше кръвта на воинския елит и той кипеше от агресия. И когато към

горещата му природа се бе добавил гневът, породен от онова, което бяха

сторили на сестра му, и фактът, че трябваше да изведе своята мамен от

дома й посред бял ден, той се бе превърнал в буре с барут.

Замисли се за братството. Щеше да е добър кандидат, ако бяха

набирали воини преди неговото преобразяване... Но вече никой не знаеше

кои са братята и какво правят. Със западането на вампирската

цивилизация бяха преминати в нелегалност и бранеха повече себе си,

отколкото расата, която се бяха заклели да защитават.

Не можеше да се отърве от мисълта, че ако бяха заети повече с

работата си, отколкото със самите себе си, може би щяха да предотвратят

отвличането на Бела. Или да я открият веднага.

Заля го нова вълна на гняв и продължи да се разхожда из къщата, да

наднича през вратите и прозорците и да проверява изображенията на

мониторите. Накрая реши, че няма смисъл в това безцелно чакане. Ако

продължаваше да броди от стая в стая, щеше да изгуби разсъдъка си, а

имаше работа в центъра на града. Ако някой задействаше алармените

инсталации, щеше да се дематериализира за части от секундата.

Върна се в спалнята си и спря пред заключеното шкафче в дъното на

гардероба. Трябваше да вземе лекарството си, дори това да означаваше, че

ще се наложи да използва оръжие срещу лесъра, вместо да го унищожи с

голи ръце. Ако въобще се появеше.

Извади доза допамин, спринцовка и турникет. Приготви инжекцията,

стегна ръката си над лакътя и втренчи поглед в чистата течност, която се

канеше да вкара във вената си. Хавър беше споменал, че при високи дози

у някои вампири може да се появи параноя като страничен ефект. А Рив

беше удвоил предписаното количество, когато бяха отвлекли Бела. Така че

може би започваше да губи разсъдъка си.

После се замисли за температурата на онзи „мъж", който беше спрял

пред портата им. Десет градуса означаваха, че не е живо същество. Поне

не и човек.

Инжектира допамина в тялото си и изчака зрението му да се

възвърне. Облече топли дрехи, взе бастуна си и излезе.

***

Зейдист влезе целеустремено в „Зироу Сам". Усещаше съвсем ясно

мълчаливата тревога на Фюри, който вървеше зад него. Тя го обгръщаше

като влажна мъгла. Добре, че успяваше да игнорира присъствието на

близнака си, иначе цялото това отчаяние щеше да го погълне.

„Toлкова си слаб."

Да... Е, щеше да се погрижи за това.

- Дай ми двайсет минути - каза на Фюри. - Ще се срещнем навън, на

улицата.

Не изгуби нито секунда. Избра проститутка от човешката раса, чиято

коса беше прибрана в кок, даде й двеста долара, след това буквално я

224

избута вън от клуба. Тя нямаше нищо против лицето му, ръста му или

начина, по който се отнасяше с нея. Беше взела толкова висока доза

наркотик, че очите й бяха като стъклени топчета и не виждаха нищо.

Излязоха на улицата и тя започна да се смее прекалено високо.

- Как го искаш? - попита и направи няколко танцови стъпки с

високите си обувки. Препъна се, носле вдигна ръце над главата си и

изпъна тяло на студа. - Видът ти подсказва, че обичаш грубите игрички, а

аз нямам нищо против.

Той я обърна с лице към тухлената стена и я стисна силно за врата,

за да я задържи на едно място. Тя започна да се кикоти и да се преструва,

че се съпротивлява. Той я укроти и се замисли за безбройните жени от

човешката раса, от които бе пил през годините. Дали бе успял успешно да

изтрие спомените им? Дали не се събуждаха от кошмари, в които сънуваха

него, когато подсъзнанието им оживееше?

„Аз ги използвам. Същият съм като Господарката", помисли си

Зейдист.

Единствената разлика беше, че той нямаше избор.

Или напротив? Можеше да използва Бела тази вечер - тя също го

искаше. Но ако се нахранеше от нея, щеше да им е по-трудно да понесат

онова, което им предстоеше. Раздялата. Тя не искаше той да отмъсти за

нея. А той нямаше да намери покой, докато не унищожеше онзи лесър ...

Но имаше и още нещо. Не можеше да понесе да гледа как Бела се

съсипва сама заради любовта си към един неподходящ мъж. Трябваше да я