i f0e5b820dbf48648

полилей над главата й. Все едно се беше върнала назад във времето. Беше

израснала в тази къща - последното дете, което майка й щеше някога да

има, обичана сестра на грижовен брат, дъщеря на баща, когото не

познаваше...

228

Изведнъж се сепна. Беше тихо. Прекалено тихо.

- Мамен? Лани? - Тишина. Избърса сълзите си с опакото на ръката

си. - Лани?

Къде бяха догените? И майка й? Знаеше, че Рив най-вероятно е

навън, зает с обичайните неща, които правеше през нощта, затова не

очакваше да го види. Но останалите винаги си бяха у дома.

Бела отиде до извитото стълбище и извика:

- Мамен?

Качи се на втория етаж и изтича до спалнята на майка си. Одеялото

бе отметнато набързо, чаршафите бяха разбъркани... Нещо, което при

нормални обстоятелства догените не биха допуснали. Завладяна от ужас,

тръгна по коридора към стаята на Ривендж. И там цареше безпорядък -

завивките бяха отметнати така, сякаш бе скочил набързо от леглото.

Липсата на ред беше нещо нечувано в тази къща.

Къщата не беше безопасна. Точно по тази причина Рив е настоял тя

да остане при братството.

Втурна се в коридора, носле се затича надолу по стълбите. Трябваше

да излезе навън, за да се дематериализира, защото всички стени бяха

подсилени със стомана.

Прелетя като хала през входната врата и спря... Нямаше къде да

отиде. Не знаеше адреса на обезопасеното жилище на брат си, а най-

вероятно той бе отвел там мамен и догените. Не искаше да губи време да

му се обажда, не и оттук.

Нямаше избор. Беше отчаяна изтощена и гневна, а идеята да се върне

в имението на братството, не й изглеждаше никак привлекателна. Но

нямаше да прояви глупост. Затвори очи и се дематериализира.

***

Зейдист свърши бързо с проститутката и се концентрира върху Бела.

Тъй като кръвта му течеше във вените й, я усети да се материализира

някъде в югоизточна посока. Успя да стесни местонахождението й до

малък триъгълник между „Белман роуд" и „Торн авеню" - изключително

богат квартал. Очевидно се беше върнала в къщата на семейството си.

Инстинктът му се събуди. Последното обаждане на брат й беше доста

странно. Най-вероятно нещо ставаше там. Защо в противен случай

Ривендж щеше да иска тя да остане при братството, след като малко време

преди това бе подал молба да й бъде наложена изолация?

Тъкмо се канеше да отиде да я прибере, когато усети, че тя отново

пътува. Този път се материализира пред къщата на братството. И остана

там.

Слава Богу. Поне засега не трябваше да се тревожи за безопасността

й.

Вратата на клуба се отвори рязко и Фюри излезе отвън. Не

изглеждаше добре - беше блед и вкочанен като труп.

- Нахрани ли се?

- Да.

229

- Трябва да се прибереш у дома и да чакаш силите ти да се

възстановят.

Вече са възстановени.

- Донякъде.

- Зи...

Фюри замълча. Двамата обърнаха едновременно глави към „Трейд

стрийт". В началото на улицата трима белокоси мъже. Облечени в черно,

вървяха право напред в редица, като че ли се приближаваха към някаква

цел.

Без да си разменят и дума, Зи и Фюри се затичаха през току- що

падналия сняг. Излязоха на „Трейд стрийт" и видяха, че лесърите не

преследват жертва, а се срещат с други представители на техния вид,

двама от които с кестеняви коси.

Зи постави ръка на дръжката на единия от кинжалите си и втренчи

поглед в тъмнокосите. Молеше се един от тях да се окаже онзи, когото

търсеше.

- Почакай, Зи! - изсъска Фюри, докато вадеше мобилния телефон от

джоба си. - Остани на мястото си. Ще поискам подкрепление.

- Какво ще кажеш да позвъниш, докато аз избивам тези тук. - И

измъкна кинжала от ножницата си.

Спусна се към врага, скрил оръжието до бедрото си, тъй като мястото

беше открито и можеха да ги видят.

Лесърите незабавно го забелязаха и заеха нападателни пози - леко

приклекнали, с ръце пред гърдите. Започна да описва кръг, за да ги

заобиколи, така че да останат между него и Фюри. Те обаче непрекъснато

се въртяха и не го изпускаха от очи. Той се отдръпна в сенките, а те го

последваха като един.

След като мракът ги обгърна, Зейдист вдигна високо, черния си

кинжал, оголи кучешките си зъби и нападна. Молеше сякаш от това

зависеше животът му, когато бойният танц свърши и всички убийци са