i f0e5b820dbf48648

в лукава усмивка. - Да, наистина не се чувствам в безопасност.

Каква опашата лъжа! Беше заобиколен от гардовете си, огромни

мъже, които бяха колкото умни, толкова и смъртоносни. А и той

определено можеше да се грижи сам за себе си. При конфликти, симпатите

имаха преимущества, каквито нито един друг вид не притежаваше.

Преподобният спря да се усмихва.

- Мислех си, че можеш да размениш своята тайна за моята. Така ще

бъдем квит.

- Нямам тайни.

- Глупости... братко. - Устните на Преподобния отново се извиха в

подобие на усмивка, но очите му останаха студени.- Ти си член на

братството. Както и онези здрави мъжаги, с които идваш тук. Онзи с

козята брадичка, който ние от водката ми и другият, с нарязаното лице,

който смуче от курвите ми. Не знам какво да кажа за човека във вашата

компания, но това няма значение.

Фюри го изгледа втренчено над бюрото.

- Току- що престъпи общоприетите правила и неписаните закони на

нашия вид. Но пък, от друга страна, не бих могъл да очаквам добро

поведение от търговец на дрога, нали?

- А пък наркоманите винаги лъжат.

- Внимавай какво говориш - каза Фюри тихо.

- Или ще направиш - какво? Ако ме удариш, просто ще ми твърдиш,

че си един от братята.

- Здравето никога не трябва да се приема за даденост.

- Защо не признаеш? Или вие, братята, се страхувате, че расата,

която не успявате да защитите, ще се разбунтува? Да не би да се криете от

всички, защото напоследък сте затънали до гуша в лайна?

Фюри се обърна.

- Не знам за какво говориш.

- За червения дим. - Гласът на Преподобния беше остър като бръснач.

- току- що свърших запасите.

Неясна тревога стегна гърдите на Фюри. Хвърли поглед през рамо.

- Има и други пласьори.

- Позабавлявай се тогава и си ги намери.

Фюри постави ръка на топката на вратата. Когато тя отказа да се

превърти, отново хвърли поглед през рамо. Преподобният го гледаше,

неподвижен като котка. И го държеше в капана на офиса си само с усилие

227

на волята си.

Фюри стисна силно топката, дръпна и буквално я откъсна. Вратата се

отвори. Той захвърли кълбото върху бюрото на Преподобния.

- Предполагам, че ще трябва да поправиш щетите.

Направи две крачки, преди една ръка да го сграбчи за рамото. Лицето

на Преподобния беше твърдо като камък, хватката му беше безмилостна.

Виолетовите му очи премитаха и нещо премина между тях двамата -

някаква искра или поток...

Неочаквано Фюри бе завладян от чувство за вина - сякаш някой бе

открехнал вратата към най-дълбоките му страхове за бъдещето на расата.

Трябваше да отговори, не можеше да търпи повече напрежението. Чу се да

казва бързо: Ние живеем и умираме, за да защитим вида си. Той е нашата

първа и единствена грижа. Бием се всяка нощ и броим урните със сърцата

на убитите от нас лесъри. Пазим нашето съществуване в тайна. Така

предпазваме цивилните. Колкото по-малко знаят за нас, толкова в по-

голяма безопасност ще бъдат. Затова се крием.

Веднага щом думите излязоха от устата му, изруга.

„По дяволите, никога не може да се вярва на симпат - помисли си

той. - Нито на чувствата, които изпитваш в негово присъствие."

- Пусни ме, гълтачо на грехове - процеди Фюри през зъби. - И

престани да ровиш в главата ми.

Ръката се отдръпна от рамото му и преподобният се поклони леко -

жест на уважение, който го шокира.

- Е, знаеш ли, боецо, току- що пристигна доставка червен дим.

Симпатът мина покрай него и бавно се сля с тълпата. Рапърската му

прическа, мощните му рамене и присъствието му се изгубиха сред хората,

чиито страсти поглъщаше.

***

Бела прие форма пред семейната си къща. Външните светлини бяха

изключени, което беше странно, но тя плачеше и бездруго нямаше да види

кой знае какво. Влезе, изключи алармената инсталация и застана във

фоайето.

Как бе могъл Зейдист да й причини това? Толкова наранена се

чувстваше, сякаш беше правил секс с друга пред нея. Знаеше, че е

способен на жестокост, но бе отишъл твърде далеч...

Не мислеше, че целта му е била да й отмъсти за публичната обида.

Подозираше, че е използвал жената, за да демонстрира раздялата им. Беше

й изпратил недвусмислено послание, че не я иска в живота си.

Е, беше се получило.

Огледа се наоколо, обезкуражена и разстроена. Всичко беше съвсем

същото. Сините копринени тапети, черният мраморен под, блестящият