i f0e5b820dbf48648

Тя се завъртя рязко на пети, готова да се върне с широки и уверени

крачки до стаята на Фюри, когато Зейдист каза тихо:

- Получи ли вече кървене?

„О, страхотно, поредният удар." Искаше да знае дали е забременяла.

И без съмнение, щеше да изпита облекчение, когато научеше, че не е.

Каква по-добра новина за него?

Хвърли му гневен поглед през рамо.

- Имам спазми. Няма за какво да се тревожиш.

Той кимна.

Преди да е направил крачка, тя каза:

- Кажи ми нещо. Щеше ли да се ожениш за мен, ако бях родила

детето ти?

- Щях да се грижа за теб и бебето ти, докато някой друг не те вземе.

- Моето бебе... Като че ли няма да е наполовина и твое? - Той не

отговори и тя настоя: - Нямаше дори да го признаеш?

Зейдист скръсти ръце на гърдите си - това беше единственият му

отговор. Тя поклати глава.

- Господи... Наистина си студен и безчувствен. Той дълго я гледа

втренчено.

- Никога не съм искал нищо от теб.

- О, така е. Никога за нищо не си молил. - В гласа й прозвуча болка. -

Господ да ти е на помощ, ако го направиш.

- Погрижи се за Фюри. Той има нужда. Както и ти.

- Не се осмелявай да ми казваш от какво имам нужда.

Не изчака отговор. Отиде бързо до стаята на Фюри, изблъска Рейдж

от прага, влезе и затвори плътно вратата след себе си. Беше така вбесена,

че й трябваше секунда да осъзнае, че вътре е тъмно. Въздухът беше

пропит със сладката като шоколад миризма на червен дим.

- Кой е? - попита Фюри дрезгаво откъм леглото. Тя прочисти гърлото

си.

232

- Бела.

От гърлото му се откъсна въздишка.

- Здравей.

- Как се чувстваш?

- Доста добре. Жив и готов за нови подвизи. Благодаря, че попита.-

Тя се приближи до него с лека усмивка. Нощното й зрение разкри, че лежи

върху завивките и е само по боксерки. Имаше превръзка на корема и

целият беше в синини и рани. И, о, Боже, кракът му...

- Не се тревожи - каза той сухо. - Тази част от крака си изгубих

преди повече от век. Наистина съм добре. Щетите са само козметични.

- За какво ти е тази превръзка тогава?

- Кара задника ми да изглежда по-малък.

Тя отново се засмя. Очакваше да го види полумъртъв. Той наистина

изглеждаше така, сякаш схватката е била страховита, но не беше пред

прага на смъртта.

- Какво се е случило с теб? - попита.

- Намушкаха ме.

Думите му я накараха да се олюлее. Може би външният му вид

лъжеше.

- Добре съм, Бела. Честно. След шест часа ще съм готов да изляза

отново. - Настъпи кратка пауза.- А ти как си? Какво правиш?

- Просто исках да те видя.

- Е... Ето, добре съм.

- И да те попитам... Имаш ли нужда да се нахраниш?

Той замръзна, после протегна рязко ръка към завивката и я дръпна до

хълбоците си. Тя се запита защо се държи така, сякаш трябва да крие

нещо... О, ясно! Да!

За първи път го погледна като мъж. Наистина беше красив с тази

великолепна гъста коса и класическите черти на лицето си.

Тялото му също беше прекрасно, с оформени мускули, каквито

липсваха на близнака му. Но независимо колко добре изглеждаше, той не

беше мъжът за нея.

Помисли си, че е жалко. И за двама им. Не й се искаше да го нарани.

- Е? - попита. - Имаш ли нужда да се нахраниш?

- Предлагаш ли ми се?

Тя преглътна.

- Да. И така... Мога ли да ти дам да пиеш?

Тъмен загадъчен аромат изпълни стаята - толкова силен, че измести

мириса на червен дим. Гъстият и богат аромат на мъжки глад. Жаждата на

Фюри за нея.

Бела затвори очи и се помоли, ако той я приеме, да издържи, без да

заплаче.

***

Докато слънцето залязваше, Ривендж се взираше в траурните ленти,

които украсяваха портрета на сестра му. Звънна мобилният му телефон,

233

той погледна екрана и отговори.

- Здравей, Бела - каза тихо.

- Откъде знаеш...

- Че си ти? Номер, който не може да се проследи. - Помисли си, че тя

поне е в безопасност в комплекса на братството. Където и да бе това. -

Радвам се, че се обади.

- Снощи се прибрах у дома.

Рив стисна толкова силно телефона, че за малко да го строши.

- Снощи? Защо, по дяволите? Не исках да...

До слуха му достигнаха окаяни ридания на силна мъка. Страданието

й стопи гнева му, дъхът му секна.

- Бела? Какво има? Бела? Бела! Да не би някой от братята да те е

наранил?

- Не. - Пое си дълбоко дъх. - И недей да ми крещиш. Не мога да

понеса виковете ти. Свърши се вече с твоето викане. Край.

Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои.

- Какво се е случило?

- Кога мога да си дойда у дома?

- Разкажи ми.

Мълчанието се проточи. Беше очевидно, че сестра му вече няма