i f0e5b820dbf48648

ме прогониш, нали? Не заради неудачната забележка, която направих пред

всички.

- Бела...

- После поиска от мен да бъда с брат ти. Виж, осъзнавам, че не ме

обичаш, но знаеш какви са чувствата ми към теб. Имаш ли някаква

представа как би се почувствала една жена от нашата раса, ако любимият

й я помоли да нахрани някого другиго?

Той отпусна ръка. И направи крачка назад.

- Права си. - Той потри лицето си с ръка. - Не трябваше да идвам, но

не можех да ти позволя да си тръгнеш, без... Подсъзнателно винаги съм се

надявал, че ще се върнеш. Нали разбираш, за да бъдеш с Фюри. Винаги

съм мислел, че ще те видя отново, пък било то и отдалеч.

Беше й дошло до гуша от това.

- Защо, по дяволите, би имало значение дали ще ме видиш, или не?

Той просто поклати глава и се обърна към вратата. Гневът й вече бе

толкова силен, че беше способна дори на насилие.

- Отговори ми! Защо те интересува дали ще се върна, или не? - Беше

поставил ръка на бравата, когато тя изкрещя: - Защо това те интересува?

- Напротив, не давам и пукната пара!

Тя прекоси бързо стаята с намерението да го удари, да забие нокти в

него, да му причини болка. Беше изпаднала в безсилна ярост. Но той се

обърна и вместо да му зашлеви шамар, тя хвана главата му в дланите си и

го целуна. Ръцете му я обгърнаха и я притиснаха към тялото му така

силно, че не можеше да диша. Езикът му се стрелна в устата й, той я взе

на ръце и я занесе до леглото.

Сексът, продиктуван от отчаяние и гняв, не беше добра идея.

Телата им се озоваха преплетени върху завивките само секунда след

това. Той вече бе свалил дънките й и се канеше да разкъса бикините й със

зъби, когато на вратата се почука.

До тях достигна гласът на Фриц - приятен и почтителен.

- Мадам, ако багажът ви е приготвен...

- Не сега, Фриц - каза гърлено Зейдист. Оголи кучешките си зъби,

разкъса коприната, която покриваше мястото между бедрата й, и погали с

език сърцевината й. - По дяволите...

Езикът му отново я погали, тялото му я покри, от гърлото му

излязоха стонове... Тя захапа долната си устна, за да не извика, зарови

пръсти в косата му и започна да движи бедра.

- О, извинете, господарю. Мислех, че сте в залата за тренировки...

- Ела по-късно, Фриц.

238

- Но, да, разбира се. Колко ще...

Каквото и да се канеше да каже догенът, думите заседнаха в гърлото

му. Еротичното ръмжене на Зейдист му подсказа всичко, което трябваше

да знае. И дори малко повече.

- О... Простете ми, господарю. Няма да дойда за багажа, докато... не

ме повикате.

Езикът на Ви започна да описва бесни кръгове, докато pъцете му я

задържаха на мястото й. Подлудяваше я и в същото време шепнеше

страстни думи с устни, долепени до плътта й. Тя извиваше гръб,

притискаше сърцевината си в него. Той беше така жарък, лаком и

ненаситен... че я доведе до ръба. И я задържа дълго там, като че ли се

страхуваше, че веднъж преминал, оргазмът ще се стопи.

Тишината и неподвижността, които се възцариха след това, я

угнетиха също толкова, колкото и отдръпването на устата му. Той надигна

глава и избърса уста с опакото на дланта си. Без да откъсва поглед от нея,

облиза дланта си.

- Сега ще спреш, нали? - каза тя грубо.

- Вече ти казах. Не дойдох тук за секс. Исках само това. Исках да те

вкуся за последен път.

- Ти, егоистично копеле! - Каква ирония, да го нарече така, защото не

беше свършил в нея. Това бе просто ужасно.

Той протегна ръка към дънките й и от гърлото му излезе тихо

ръмжене.

- Мислиш ли, че не съм готов да убия, за да вляза в теб - сега, в този

момент?

- Върви по дяволите, Зейдист. Веднага!

С бързо като мълния движение той я прикова върху леглото с

тежестта на тялото си.

- Аз вече съм в ада - изсъска и хълбоците му покриха нейните. Той ги

залюля и твърдата му ерекция погали мястото, където допреди малко бяха

устните му. Изруга, отдръпна се и дръпна ципа на кожените си

панталони... И влезе в нея така силно и дълбоко, че й причини болка. Тя

извика, но повдигна бедра, за да му позволи да нахлуе още по-навътре.

Зейдист хвана краката й под коленете и ги вдигна високо - така, че

тя се сви на топка под него. И тялото му на воин не й спести нищо. Тя се