i f0e5b820dbf48648

държеше здраво за врата му, изгубена в безмилостния ритъм. Винаги бе

знаела, че интимната близост с него ще е такава. Дива и всепоглъщаща...

Животинска. Тя стигна отново до оргазъм, а той се изля в нея с вик.

Горещите тласъци я изпълниха, течността се разля по бедрата й, но той не

престана да се движи в нея.

Накрая се отпусна тежко отгоре й, освободи краката й и задиша

тежко във врата й.

- О, Боже... Не исках да се случи - каза той.

- Абсолютно съм сигурна в това. - Тя го изблъска и седна. Беше така

уморена, както никога в живота си. - Скоро трябва да се срещна с брат си.

Искам да си тръгнеш.

Той изруга - безсмислени думи, които издаваха болката му. Подаде й

239

бикините, но не ги пусна, а остана така дълго време - протегнал ръка и

втренчен в нея. А тя, като последна глупачка, очакваше да й каже онова,

което искаше да чуе: Съжалявам, че те нараних. Обичам те. Не си отивай.

После той стана, закопча панталоните си и приведе външния си вид в

ред. Отиде до вратата, като се движеше с характерната за него

смъртоносна грация. Хвърли поглед през рамо и тогава тя осъзна, че през

цялото време е бил въоръжен. И напълно облечен.

О, но това беше само секс, нали?

Гласът му бе тих.

- Съжалявам...

- Не казвай повече тази дума!

- Тогава... Благодаря ти, Бела. За всичко. Да. Наистина. Благодаря ти.

В следващия миг вече го нямаше.

***

Джон остана в залата за тренировки и след като всички други

тръгнаха към съблекалнята. Беше седем часът вечерта, но би могъл да се

закълне, че е три сутринта. Какъв ден! Тренировките бяха започнали по

обед, защото членовете на братството искаха да излязат рано. Имаха

много часове по тактика и компютърни технологии, водени съответно от

Рейдж и Вишъс. После, със залеза на слънцето, беше дошъл Тор и бяха

започнали тренировките, продължили три часа. Бяха безмилостни.

Безкрайни обиколки на терена. Жиу- жицу. Обучение в ръкопашен бой,

включително въведение в нунчаку.

Тези две палки, свързани с верига, бяха истински кошмар за Джон.

Излагаха на показ слабостта му и особено липсата на координация в

движенията му. Но той нямаше да се предаде. Останалите отидоха да

вземат душ, но той се върна в залата и взе едно нунчаку. Щеше да се

упражнява, докато дойдеше автобусът, а душ щеше да си вземе вкъщи.

Започна да върти бавно оръжието и свистящият звук му се стори

странно успокояващ. Увеличи постепенно скоростта, бързо и все по-бързо,

след това прехвърли палката в лявата си ръка. После - отново в дясната.

Упражнява се дотогава, докато цялото му тяло не се обля в пот. Отново и

отново...

И изведнъж изгуби контрол над оръжието. То го удари толкова силно

по главата, че коленете му се подгънаха. За секунда се опита да се

задържи на крака, но после остави тялото си да се свлече на пода. Бавно

постави длан на лявото си слепоочие. Пред очите му се въртяха звезди.

Докато премигваше, чу тих смях някъде зад себе си. Задоволството,

което се долавяше в него, му подсказа кой се смее, но все пак хвърли

поглед нататък. И видя Леш на около пет метра от себе си. Светлата му

коса беше мокра, дрехите му - безупречни, а усмивката му - хладна.

- Неудачник.

Джон отново фокусира поглед в гимнастическата постелка, без да

дава и пет пари, че Леш го е видял как си нанася сам удар. Вече беше

виждал същото и в клас, така че унижението не бе нещо ново.

240

Ако само можеше да възвърне ясното си зрение... Разтърси глава,

протегна врат... И видя второ нунчаку върху постелката. Дали Леш не го

бе хвърлил по него?

- Никой не те харесва, Джон. Защо просто не си тръгнеш? О, чакай.

Това ще означава, че няма да можеш да се влачиш след братята. Какво ще

правиш по цял ден тогава?

Смехът му секна рязко, когато дълбок глас изръмжа:

- Не прави никакви движения, красавецо. Позволено ти е само да

дишаш.

В полезрението на Джон се появи огромна длан и той вдигна очи.

Над него стоеше Зейдист в пълно бойно снаряжение.

Джон хвана подадената му ръка по-скоро по навик и едрият воин

лесно го изправи на крака.

Черните очи на Зи бяха присвити, в тях блестеше гняв.

- Автобусът чака, така че отиди да вземеш нещата си. Ще се срещнем

пред съблекалнята.