i f0e5b820dbf48648

Вратата на гаража се отвори шумно зад него и рейндж роувърът

242

излезе на заден ход. Уелси свали прозореца. Беше облечена в черно яке за

ски, а червената й коса бе прибрана във висок кок. Отоплението на

автомобила работеше с пълна пара и ревеше почти толкова силно, колкото

и двигателят.

- Здравей, Джон. - Протегна ръка и той постави дланта си в нейната.

- Зейдист ли бе това?

Джон кимна.

- Какво правеше тук?

Той пусна чантата на земята и заговори с езика на знаците: „Пътува с

мен в автобуса дотук. " Уелси смръщи вежди.

- Бих искала да стоиш далеч от него, о'кей? Той не е подходяща

компания за теб в много отношения. Разбираш ли ме?

Всъщност Джон не бе много сигурен в това. Да, този воин беше

наистина страшен и странен, но очевидно не беше лош.

- Отивам да взема Сарел. Срещнахме непредвидено препятствие в

организацията на фестивала и изгубихме всичките си ябълки. Двете ще

пообиколим няколко семейства, за да видим какво можем да направим за

краткото време, което остава. Искаш ли да дойдеш?

Джон поклати глава.

„Не искам да изостана с материала."

- Добре. - Уелси му се усмихна. - Оставих ти ориз с джинджифилов

сос в хладилника.

„Благодаря ти! Умирам от глад."

- И аз реших, че ще си дойдеш гладен. Ще се видим скоро.

Той й махна, тя излезе на заден ход от алеята, зави и изчезна. Докато

вървеше към къщата, той разсеяно отбеляза колко дълбоки следи в снега

оставят веригите, които Тор бе сложил на рейндж роувъра.

41

- Спри тук.- О. отвори вратата на експлоръра, преди дори да е спрял

в началото на „Торн авеню". Хвърли бърз поглед нагоре по хълма, после

изгледа лесъра зад кормилото, сякаш му казваше много да внимава.

Искам да обикаляш квартала, докато ти се обадя. И после да дойдеш

пред номер двайсет и седем. Няма да влизаш в алеята, а ще продължиш

напред. Около петдесет метра по-нататък каменната стена образува ъгъл.

Искам да ме чакаш там. - Лесърът кимна, а О. му се озъби: - Ако объркаш

нещо, ще се озовеш в краката на Омега.

Не изчака лесъра да започне да го убеждава, че може да му има

доверие. Затича нагоре по склона, който постепенно ставаше все по-

стръмен. Чувстваше тялото си доста по-тежко от обикновено, защото

носеше множество оръжия и експлозиви. Всъщност беше окичен с тях като

коледна елха.

Притича покрай двете еднакви колони на номер двайсет и седем и

хвърли поглед към алеята, изчезваща в далечината между тях. След

петдесет метра стигна до ъгъла, където бе поискал да го чака убиецът от

отряд Бета. Направи три бързи крачки и подскочи като баскетболист, за да

стигне върха на високата десет метра стена.

243

Справи се без проблем. Но в мига, в който докосна стената, го удари

толкова силно електричество, че косата му се изправи. Ако беше човек,

щеше да бъде опечен жив, но тъй като бе лесър, остана само без дъх и му

бе по-трудно да се издърпа догоре и да се прехвърли от другата страна.

Охранителните светлини блестяха жестоко. Той се скри зад едно

яворово дърво и извади оръжието си. Ако върху него се нахвърлеха кучета

пазачи, щеше да ги гръмне. Зачака да чуе лай. Такъв не последва. Къщата

остана все така тъмна. Не се разнесе и тропот от тежки ботуши - значи

нямаше охрана.

Изчака още минута, като се оглеждаше внимателно. Отзад къщата

изглеждаше внушителна червени тухли, бели первази, огромни тераси и

веранда, опасваща целия втори етаж. Градината също беше великолепна.

Сумата, необходима за поддържането на такъв чудовищно голям и скъп

имот, вероятно беше по-висока от онова, което повечето хора изкарваха за

десетилетие.

Време беше да нападне. Приведе се и тръгна през моравата към

къщата, като държеше оръжието си готово за стрелба. Когато стигна до

тухлената стена, у него се надигна въодушевление. По цялата дължина на

прозореца се спускаха релси, а над него имаше дискретно замаскирана

правоъгълна кутия.

Стоманени щори. И както изглеждаше, всички прозорци и врати бяха

снабдени с такива.

В североизточната част на страната, където нямаше тропически бури

и урагани, само собственици, които се страхуваха от слънчевите лъчи.

покриваха стъклата си с такава плътна защита.

Тук живееха вампири.

Беше нощ и щорите бяха вдигнати. О. надникна в къщата. Беше