i f0e5b820dbf48648

- Ще се оправя. Трябва само да загрея.

- Да, разтягането наистина ще помогне на дупката в черния ти дроб.

Всъщност може да донеса малко обезболяващ гел и да го втрием в раната

ти. Идеята ми се струва добра.

Фюри му хвърли гневен поглед. Бъч повдигна иронично вежда.

- Вбесяваш ме, ченге.

- Не думай! А какво ще кажеш да те откарам до Хавърс. Можеш да ми

крещиш, докато шофирам.

- Нямам нужда от ескорт.

- Но ако те закарам, ще знам, че си отишъл. - Бъч извади ключовете

за кадилака от джоба си и ги разклати във въздуха. - Освен това съм

много добър в ролята на таксиметров шофьор. Можеш да питаш Джон.

- Не искам да ходя при лекаря.

- Е... Невинаги можем да действаме според желанията си.

***

Ривендж паркира бентлито пред дома на Хавърс и Мариса и тръгна

внимателно към внушителната входна врата. Вдигна тежкото желязно

чукче и го остави да падне. Звукът отекна в къщата. Един доген му отвори

незабавно вратата и го въведе в салона.

Мариса стана от тапицирания в коприна диван и той й се поклони,

докато в същото време казваше на иконома, че няма да сваля палтото си.

Когато останаха сами, Мариса се спусна към него с протегнати ръце, а

дългата й светложълта рокля се влачеше след нея като мъгла. Той взе

двете й китки и ги целуна.

- Рив... Толкова се радвам, че се обади на нас. Искаме да помогнем.

- Оценявам усилията ти да убедиш Бела да приеме.

- Добре дошла е тук толкова дълго, колкото с нужно. Макар да ми се

иска да ни кажеш какъв е проблемът.

- Просто времената са опасни.

- Вярно е. - Смръщи вежди и погледна над рамото му. - Тя не е ли с

теб?

- Ще се срещнем тук. Ще дойде скоро. - Погледна часовника си. -

Да... Подранил съм.

Дръпна Мариса към дивана. Седнаха и полите на самуреното му

палто покриха краката й. Тя протегна ръка и погали кожата с лека

усмивка. Мълчаха известно време.

Рив осъзна, че няма търпение да види Бела. Всъщност беше... нервен.

246

- Как се чувстваш? - попита той, за да отклони вниманието си.

- О, искаш да кажеш след... - Мариса се изчерви. - Добре. Дори много

добре. Благодаря ти.

Наистина я харесваше. Бе така нежна, срамежлива и скромна, макар

да бе една от най-редките красавици. Всички го признаваха. Как бе

възможно Рот да е странял от нея? Но... по този въпрос можеха да се

правят само предположения.

- Ще дойдеш ли отново при мен? - попита той тихо. - Ще ми

позволиш ли пак да те нахраня?

- Да - отговори тя и сведе очи към пода. - Ако ти ми позволиш.

- Нямам търпение изръмжа Ривендж. Тя вдигна очи към него и той й

се усмихна, макар и с усилие. В момента копнееше да прави други неща с

устата си - и то такива, които щяха да я смутят. Беше благодарен за

въздействието на допамина. - Не се тревожи, тали. Знам, че става въпрос

само за утоляване на жаждата.

Тя го изгледа така, сякаш го преценяваше. После кимна.

- Ако ти... също имаш нужда да се нахраниш...

Рив наведе брадичка и я загледа изпод полуспуснатите си клепачи. В

главата му се въртяха еротични образи. Тя се отдръпна, очевидно

разтревожена от изражението му. Не беше изненадан. Едва ли би могла да

приеме тъмната му същност.

Повдигна глава.

- Предложението е щедро, тали. Но ще оставим нещата такива,

каквито са.

На лицето й се изписа облекчение. Мобилният му телефон звънна,

той го извади от джоба си и погледна екрана. Сърцето му прескочи един -

два удара. Беше охранителната фирма, която наблюдаваше къщата му.

- Извини ме за момент.

След като изслуша доклада за това, че стената е била прехвърлена, че

сензорите са доловили движение в задния двор и че е прекъснато

електрическото захранване, Рив им каза да изключат всички вътрешни

алармени инсталации. Искаше нашественикът да остане в къщата му.

Веднага щом се увереше, че Бела е тук, щеше да тръгне към дома си.

- Нещо не е наред ли? - попита Мариса, докато той затваряше

телефона.

- О, не. Не. - „Напротив."

Звукът от падането на чукчето отекна в къщата и Ривендж замръзна.

Покрай отворената врата на салона към преддверието мина доген, за

да отвори.

- Искаш ли да ви оставя двамата насаме? - попита Мариса. Масивната

входна врата се отвори и затвори. До тях достигнаха тихи гласове -

единият беше на догена, а другият на... Бела.

Рив се облегна на бастуна и се изправи бавно. На прага стоеше сестра

му. Беше облечена в сини дънки и черно яке, блестящата й коса падаше по