i f0e5b820dbf48648

- Казах на Уелси да вземе рейндж роувъра тази нощ - каза Тор,

когато влязоха в нейната кола. - И сложих вериги заради нея. Не ми

харесва да шофира в снега. - Изглежда, говореше, защото не можеше да

понася тишината. Думите излизаха от устата му бързо, застъпваха се една

друга.

- Тя мисли, че проявявам прекалена загриженост към нея.

„Сигурен ли си, че не трябва да си останем у дома? - попита Джон със

знаци. - Не изглеждаш добре. "

Тор се поколеба, но все пак запали двигателя. През цялото време

търкаше гърдите си под коженото яке.

- О, не. Ще се оправя. Не е кой знае какво.

***

249

Бъч гледаше как Хавърс сваля със сигурни ръце превръзката на

Фюри.

Той очевидно не се чувстваше удобно в ролята на пациент, седнал

върху кушетката за прегледи. Беше съблякъл ризата си, огромното му

мускулесто тяло изпълваше малката стая, а около него се усещаше аура

като на магьосниците в детските книжки. Приличаше на герой от приказка

на Братя Грим.

- Раната не е зараснала както трябва - каза Хавърс. - Получил си я

снощи, нали? Което означава, че би трябвало вече да е покрита с коричка.

А тя дори не се е затворила.

Бъч хвърли на Фюри поглед, който казваше: „Не бях ли прав?"

Братът оформи беззвучно с устни: „Върви по дяволите." А на глас

каза:

- Всичко е наред.

- Не, не е. Кога си се хранил за последен път?

- Не знам. Преди известно време. - Фюри протегна врат и огледа

раната. Смръщи вежди - като че ли беше изненадан колко зле изглежда.

- Трябва да се нахраниш. - Лекарят покри мястото с дебела марля.

Превърза го отгоре с бинт и каза: - И то още тази вечер.

Хавърс свали ръкавиците си, пусна ги в кошчето за биологични

отпадъци и записа нещо в дневника си. Поколеба се на прага.

- Има ли някоя, към която да се обърнеш в този момент?

Фюри поклати глава и започна да закопчава ризата си.

- Ще се справя. Благодаря, докторе.

Като останаха сами, Бъч каза:

- Къде да те откарам, приятелю?

- В центъра на града. Време е за лов.

- Да, бе. Нали чу какво каза докторът. Да не мислиш, че си прави

шеги с теб?

Фюри се плъзна на пода. Тежките му ботуши издадоха силен тъп

звук. Обърна се, за да намести ножницата, в която държеше кинжала си.

- Виж, ченге, необходимо ми е време, за да намеря жена вампир, от

която да се нахраня - каза. - Защото не съм... Заради клетвата, която съм

положил, ходя при определени жени, като първо трябва да говоря с тях.

Нали разбираш, трябва да съм сигурен, че искат да ми дадат да пия от тях.

Въздържанието не е просто нещо.

- Използвай мен.

Двамата се обърнаха рязко към вратата. На прага стоеше Бела.

- Не исках да подслушвам - каза тя. - Вратата беше отворена, а аз

просто минавах. Брат ми току- що си тръгна.

Бъч погледна Фюри. Той беше абсолютно неподвижен.

- Какво се е променило? - попита с дрезгав глас.

- Нищо. Все още искам да ти помогна. Давам ти още една възможност

да приемеш.

- Можеше да го направиш и преди дванайсет часа.

- Да, можех. Ти отказа.

250

- Щеше да плачеш през цялото време.

О! Нещата започваха да вземат личен обрат. Бъч се прокрадна към

коридора.

- Ще изчакам отвън...

- Остани, ченге - каза Фюри. - Ако нямаш нищо против.

Бъч изруга и се огледа. Видя стол до вратата, седна и се опита да

изглежда като неодушевен предмет.

- Зейдист...

Бела прекъсна въпроса му в зародиш.

- Става въпрос за теб. Не за него.

Настъпи дълга тишина. После въздухът се изпълни с аромата на

екзотични подправки, излъчващ се от тялото на Фюри.

Като че бе чакала този отговор, Бела влезе в стаята, затвори вратата

и започна да навива ръкава си.

Бъч погледна Фюри и видя, че трепери. Очите му блестяха като

слънцето, а тялото му... Е, очевидно започваше да се възбужда, да го

кажем така.

„Добре, време е да си вървя... "

- Ченге, имам нужда да си с мен в този момент. - Гласът на Фюри

беше по-скоро ръмжане.

Бъч нададе стон, макар да знаеше много добре защо братът не иска да

остане сам с Бела. От него се излъчваше еротична топлина, ясно доловима

за всекиго.

- Бъч?

- Да, ще остана. - Макар че нямаше да гледа. В никакъв случай. По

някаква причина му се струваше, че това е все едно да стои в една стая с

Фюри, докато той прави секс.

Бъч изруга, облегна лакти на коленете си, притисна длан до челото

си и втренчи поглед в обувките си с марката на Салваторе Ферагамо.

Чу се тих шум, сякаш някой се качваше върху кушетката. После

шумолене на плат.

Тишина.

По дяволите. Трябваше да погледне.