i f0e5b820dbf48648

тъмно, което не го окуражаваше, но той щеше ла влезе въпреки всичко.

Въпросът беше как да го направи. Не се съмняваше, че алармени

инсталации има навсякъде. И беше готов да се обзаложи, че всеки

собственик, по чиято стена тече ток, използва в дома си сложни

технологии за наблюдение.

Реши, че ще е най-разумно да прекъсне електрозахранването, и

започна да търси входящия електрически кабел. Откри го зад гаража,

предназначен за шест автомобила, сгушен между различните

приспособления за отопление, вентилация и охлаждане, сред които три

климатика, вентилационна тръба и допълнителен генератор. Главният

кабел идваше по тясна метална тръба от земята, разделяше се и се

включваше към четири електромера, чиито стрелки се въртяха с голяма

скорост.

О. постави пластичен експлозив на мястото преди разклонението и

втори - в командното табло на генератора. Скри се зад гаража и задейства

експлозивите дистанционно. Чуха се две кратки изпуквания, подобни на

изстрел, а светлината и пушекът бързо се разсеяха.

Изчака да види дали някой ще дотича, но не се появи никой.

Импулсивно реши да надникне в гаража. Две от отделенията бяха празни,

а в останалите бяха паркирани скъпи автомобили - толкова скъпи, че дори

244

не разпозна марката и модела на единия от тях.

След като прекъсна електрозахранването, заобиколи къщата и огледа

предната й фасада, притичвайки зад чимширените храсти, които растяха

по цялата й дължина. Френските прозорци бяха идеалната възможност за

влизане с взлом. Счупи стъклото на единия с облечената си в ръкавица

длан и го отключи. Веднага щом влезе, понечи да го затвори. Беше важно

контактите за охранителната система да са по местата си, в случай че се

включи резервен генератор... Господи...

По прозорците имаше електроди, захранвани от литиеви батерии,

което означаваше, че охранителната система не се захранва от

електрическата мрежа. И, по дяволите, точно през него минаваше лазерен

лъч. Къщата беше снабдена с толкова високотехнологично оборудване, че

можеше да се мери по сигурност с Музея на изящните изкуства и Белия

дом.

Единствената причина, поради която бе успял да влезе, беше, че

някой иска това.

Ослуша се. Пълна тишина. Дали не беше попаднал в капан?

Остана замръзнал на мястото си, като не смееше дори да диша. После

провери дали оръжието му е заредено и готово за стрелба и започна тихо

да обхожда стаите, които бяха като слезли от кориците на списания за

модно обзавеждане. Изпитваше силно желание да разреже с нож

картините, да свали на пода полилеите и да счупи тънките крака па

скъпите и елегантни маси и столове. Да изгори завесите. Да се изходи на

пода. Искаше да съсипе всичко, защото бе красиво. Щом съпругата му бе

живяла тук, значи беше много по-добра от него.

Зави зад ъгъла, озова се в нещо като дневна стая и се закова на

място.

На стената, в инкрустирана позлатена рамка, висеше портретът на

съпругата му... От двете му страни имаше траурни ленти от черен креп.

Под портрета имаше мраморна маса, покрита с бяло платно, върху която

беше поставен златен потир, обърнат с дъното нагоре, и три редици с по

десет камъчета. Двайсет и девет от тях бяха рубини. Последното,

поставено в долния ляв ъгъл, бе черно.

Ритуалът бе различен от християнския, с който бе свикнал, преди да

стане лесър, но беше сигурен, че този кът е подреден така в памет на

съпругата му.

На О. му се стори, че червата му са се превърнали в змии, които се

гърчат и съскат в корема му. Прииска му се да повърне.

Съпругата му беше мъртва.

***

- Не ме гледай така - прошепна Фюри, докато куцукаше из стаята си.

Раната го болеше силно, но се опитваше да се приготви да излезе навън.

Поведението на Бъч, който се въртеше около него като разтревожена

квачка, не му помагаше.

Ченгето поклати глава.

245

- Трябва да отидеш при лекаря.

Фактът, че човекът най-вероятно е прав, наля още масло в огъня.

- Не. Няма да отида.

- Ако ще прекараш деня на дивана, можеш да си спестиш ходенето до

кабинета му. Но да се биеш? Хайде, приятелю. Ако Тор знаеше, че се

каниш да излезеш в това състояние, щеше да ти отреже главата и да я

набучи на кол.

Вярно беше.