i f0e5b820dbf48648

- Съжалявам, не ходя по срещи.

- Да, мога да си представя какъв успех имаш с това твое лице. Обаче

не те търся за секс.

- Какво облекчение. Кой, по дяволите, си ти?

- Първото ми име е Дейвид. Досети ли се вече?

Яростта замъгли зрението на Зи. Виждаше единствено буквите,

изписани на корема на Бела. Стисна толкова силно телефона, че го чу как

изпука. Но успя да се овладее дотолкова, че да не го счупи.

Застави се да остане спокоен и каза:

- Страхувам се, че не, Дейви. Опресни паметта ми.

- Ти взе нещо, което е мое.

- Откраднал съм портмонето ти? Бих си спомнил нещо такова.

- Жена ми! - изкрещя лесърът.

Собственическият инстинкт на Зи се задейства и нямаше как да

сдържи ръмжането, което излезе от устата му. Отдалечи телефона от себе

си и изчака звукът да заглъхне.

- ... изгревът е прекалено близо.

- Какво каза? - В гласа на Зи се долавяше режеща нотка. - Връзката е

лоша.

- Мислиш, че се шегувам? - изръмжа лесърът.

- Спокойно, не искам да получиш сърдечен удар.

Убиецът дишаше тежко, завладян от гняв. Но успя да се овладее.

- Искам да се срещнем след падането на нощта. Има много неща,

които трябва да изясним помежду си, и не искам да бъда притиснат от

настъпването на зората. Освен това бях зает през последните няколко часа

и имам нужда от почивка. Премахнах една от вашите женски, красива и

червенокоса. Натъпках я с олово. Можете да й кажете „сбогом".

Този път ръмжането, излязло от гърлото на Зи, се изля в телефонната

255

слушалка. Убиецът се засмя.

- Вие, братята, обичате да покровителствате себеподобните си, нали?

Е, какво ще кажеш за това? При мен има друга жена. Убедих я да ми даде

номера, който набрах, за да те намеря. Тя бе наистина учтива и

внимателна. Хубава малка блондинка.

Ръката на Зи стисна дръжката на единия от кинжалите.

- Къде искаш да се срещнем?

Настъпи пауза.

- Първо условията. Естествено, искам да дойдеш сам. Ето и

причината да го направиш. - Зи чу женски стон. - Ако моите хора

забележат който и да е друг от вас наоколо, ще й прережа гърлото. Ще

трябва само да се обадя и тя ще умре бавно и мъчително.

Зейдист затвори очи. Беше му дошло до гуша от смърт, страдания и

болка. Неговата собствена и тази на другите. Бедното момиче...

- Къде?

- В шест часа на прожекцията на „Роки хорър" на „Лукас скуеър".

Седни на последния ред. Ще те намеря.

Линията прекъсна, но телефонът му звънна почти веднага. Гласът на

Ви достигна до него задавен.

- Имаме проблем. Братът на Бела е открил Уелси простреляна на

алеята пред къщата му. Върни се у дома, Зи. Веднага.

Джон гледаше през бюрото как Тор затваря телефона. Ръцете му

трепереха толкова силно, че слушалката тракаше върху вилката.

- Вероятно е забравила да включи мобилния си телефон. Ще опитам

пак да се обадя вкъщи. - Вдигна отново слушалката. Започна бързо да

набира номера. Обърка цифрите и трябваше да започне отначало. И през

цялото време разтриваше гърдите си. Ризата му вече беше измачкана

отпред.

Гледаше втренчено в пространството, а телефонът в дома му

продължаваше да звъни. Джон чу към офиса да се приближават тежки

стъпки. Завладя го ужас. Погледна вратата, после - отново Тор.

Той очевидно също ги беше чул. Като на забавен каданс остави

слушалката да падне върху бюрото. Тонът „свободно" се чуваше ясно и

изпълваше стаята. Очите му не се откъсваха от вратата, ръцете му

стискаха здраво облегалките на стола.

Топката се завъртя, включи се гласовата поща и чуха гласа на Уелси

в слушалката: „Здравейте, това е домът на Тор и Уелси. В момента не

можем да ви отговорим..."

Всички братя се бяха събрата в коридора. Тор скочи рязко на крака и

прекатури стола. Целият трепереше, под мишниците му се бяха

образували петна от пот.

- Братко - каза Рот. В гласа му се долавяше безпомощност, която

беше в пълно противоречие с яростта, изписана на лицето му. И тази

безпомощност беше ужасяваща.

Тор нададе стон и се хвана за гърдите, после започна да ги разтрива с

256

бързи кръгови движения.

- Вие... Защо всички сте тук? - Протегна едната си ръка напред, като

че ли да ги отблъсне, после започна да отстъпва назад. Само че нямаше

къде да отиде. Блъсна се в шкафа с папките. - Рот, недей... Моля те, не...

О, Боже! Не ми казвай...

- Толкова съжалявам...