i f0e5b820dbf48648

леко. - Не знам защо това ми хрумна така изведнъж. Вероятно защото те

гледах отдолу нагоре преди малко.

260

Фюри тръгна и се зарадва, когато се сблъска с Вишъс и Бъч пред

кабинета.

- Здравейте, момчета. - Докосна ги леко по раменете. - Двамата сте

страхотна двойка, знаете ли? Нашият технически гений и най-добрият на

билярдната маса. Кой би допуснал? - Двамата му хвърлиха странни

погледи и той попита: - Рейдж прибра ли се в стаята си?

Те кимнаха и той отиде до стаята му и почука на вратата. Рейдж

отвори и Фюри се усмихна, разтривайки с длан здравия си врат.

- Здравей, братко.

Вероятно се бе задържал на прага по-дълго от нормалното, защото

погледът на Холивуд изведнъж стана остър.

- Какво има, Фюри?

- Нищо. - Отпусна ръка. - Просто минавах. Грижи се за съпругата си,

чуваш ли? Ти си истински щастливец. Ще се видим по-късно.

Отиде в стаята си. Искаше му се Тор да е тук с тях или поне да

знаеха къде е. Въоръжи се и надникна в коридора. Чу гласовете на братята

от кабинета на Рот.

За да ги избегне, се дематериализира и се появи в коридора със

статуите. Влезе в стаята в съседство на спалнята на Зейдист. След като

затвори вратата, отиде в банята, включи осветлението и втренчи поглед в

отражението си в огледалото.

Извади кинжала си от ножницата, хвана дебел кичур коса и допря

острието до него. Отряза го безмилостно. И повтори това много пъти.

Червените, златистите и кафявите къдрици се сипеха по пода и ботушите

му. Когато от косата му останаха около два сантиметра, взе крем за

бръснене от шкафчето, намаза главата си и извади самобръсначка от

шкафа под мивката.

След като обръсна главата си, избърса остатъците от крема и

изтръска ризата си. Косъмчетата, попаднали под яката му, гъделичкаха

врата му. Усещаше главата си прекалено лека. Прокара длан през нея,

наведен към огледалото, и се огледа.

После взе кинжала и допря острието му до челото си...

С трепереща ръка натисна и го прокара надолу, разрязвайки го на

две. Завърши с разрез във формата на буквата S при горната си устна.

Кръвта се събираше в разрезите и капеше по пода. Той я избърса с чиста

бяла хавлия.

Зейдист се въоръжи изключително грижливо. В спалнята беше тъмно.

Прекоси я по-скоро по навик, отколкото с помощта на зрението си, и

навлезе в светлия сноп, идващ от банята. Отиде до мивката, пусна водата,

наведе се и подложи шепите си под студената струя. Наплиска лицето си,

разтърка очи и отпи няколко глътки.

Посегна към хавлията и усети, че близнакът му е в спалнята му,

макар да не го виждаше.

- Фюри... Щях да се отбия при теб, преди да тръгна.

С хавлия под брадичката, погледна отражението си в огледалото.

261

Оттам го гледаха новите му жълти очи. Замисли се за живота си и осъзна,

че по-голямата част от него е минал напразно. Но имаше двама души,

които му придаваха смисъл. Една жена и един мъж.

- Обичам те - промълви той с дрезгав глас, осъзнавайки, че за първи

път казва тези думи на близнака си. - Искам да го знаеш.

Фюри застана зад него.

Зи се сви от ужас, като видя отражението му в огледалото. Обръсната

глава, безжизнени очи и белег, който се спускаше по цялата дължина на

лицето му.

- О, Боже! - прошепна Зи. - Какво си направил със себе си, по

дяволите...?

- Аз също те обичам, братко. - Фюри вдигна ръка. Държеше

спринцовка - една от двете, които бяха приготвени за Бела. - Ти трябва да

живееш.

Зейдист се обърна рязко точно в мига, в който ръката на близнака му

се спусна. Иглата се заби във врата му и той усети как морфинът се вля

във вената му. Извика и стисна с всички сили Фюри за рамото. Но

наркотикът подейства бързо и той се отпусна тежко на пода.

Фюри коленичи до него и го погали по лицето.

- Винаги съм имал само теб. Ти си единственият, заради когото

трябва да живея. Ако умреш, няма да имам нищо. И ще бъда напълно

изгубен. Освен това тук си нужен.

Зейдист се опита да протегне ръка към него, но не можа да помръдне.

Фюри се изправи.

- Господи, Зи, непрекъснато си мисля, че тази наша трагедия трябва

най-после да приключи.

Последното, което Зейдист чу, преди мракът да се спусне над него,

беше шумът от отдалечаващите се стъпки на брат му.

45