i f0e5b820dbf48648

Джон лежеше на леглото, свит на кълбото, с втренчени в мрака очи.

Стаята, която му бяха дали в имението на братството, беше луксозна и

безлична. Не се чувстваше нито по-добре, нито по-зле в нея.

Някъде откъм ъгъла чу часовник да удря веднъж, два, три пъти...

Продължи да брои тихите ритмични звуци до шест. Обърна се по гръб с

мисълта, че след още шест часа ще започне новият ден. Щеше да настъпи

полунощ и вече нямаше да е вторник, а сряда.

Замисли се за дните, седмиците, месеците и годините от живота си -

време, което бе преживял и следователно можеше да смята за свое.

Но колко спорни бяха всички разговори за времето. И хората, и

вампирите обичаха да свеждат безкрайността до нещо, което смятат, че

могат да контролират.

Каква заблуда. Никой не контролира нищо в живота си.

Боже, само ако имаше власт над събитията! Или поне да можеше да

преживее някои от тях повторно. Колко прекрасно би било да можеше да

262

натисне един бутон и да върне времето назад. Тогава само с един замах,

щеше да изтрие вчерашния ден. И нямаше да се чувства така, както сега.

Изстена и се обърна по корем. Тази болка не можеше да се сравни с

нищо... Беше откровение в най-лошия смисъл на думата.

Отчаянието му бе като болест, която бе обхванала цялото му тяло и

го караше да трепери, без да му е студено. Стомахът му се бунтуваше,

макар да беше празен, спазми разкъсваха не само корема, но и гърдите му.

Никога не беше смятал, че емоционалното страдание може да приема

такова физическо изражение, но сега вече разбираше това и знаеше, че

няма да спре скоро.

Трябваше да отиде с Уелси, вместо да си остане у дома, за да учи.

Ако беше в колата, може би щеше да я спаси... Или може би също щеше да

е мъртъв?

Е, смъртта щеше да е по-милостива от сегашното му състояние. Дори

да нямаше нищо освен мрак след нея, със сигурност щеше да е по-добре от

сега.

Уелси я нямаше... Беше си отишла. Джон беше чул, че Вишъс е

прибрал тялото й и ще бъде извършено официално погребение. Но това не

можеше да стане в отсъствието на Тор.

А той също бе изчезнал. Може би беше мъртъв? Утрото беше - така

близо, когато бе тръгнал... Всъщност може би го беше на правил нарочно.

Може би просто беше излязъл на слънчевата светлина, за да бъде заедно с

Уелси.

Като че ли всички си бяха отишли...

Сарел... беше в плен на лесърите, също изгубена за него Беше

изчезнала от живота му, преди да е имал възможност да я опознае.

Зейдист щеше да се опита да му я върне, но кой знае какво можеше да се

случи?

Джон си представи лицето на Уелси, червената й коса и малкото й

коремче. Видя ниско остриганата глава на Тор, сините му очи и широките

рамене, скрити в черните кожени дрехи. Пред очите му изникна образът

на Сарел с наведена над древните текстове глава - русите й кичури падат

над очите й, а красивите й ръце прелистват страниците.

Изкушаваше се отново да заплаче, затова побърза да седне и да се

успокои. Беше приключил със сълзите. Нямаше да плаче повече. Сълзите

бяха безполезни, слабост, недостойна за тяхната памет. Щеше да им

принесе в дар силата си. И да се закълне над гробовете им, че ще отмъсти

за тях.

Стана от леглото, изкъпа се, облече се и обу маратонките „Найк",

които му беше купила Уелси. Само след секунди беше на долния стаж.

Отвори тайната врата, която водеше към подземния тунел, и закрачи

бързо, във войнишки ритъм, през стоманения лабиринт, вперил очи

напред.

Когато влезе в офиса на Тор видя, че от бъркотията няма и следа.

Бюрото беше на мястото си, грозният зелен стол беше зад него.

Документите, химикалките, папките - всичко беше безупречно подредено.

Дори компютърът и телефонът бяха по местата си, макар да се бяха

263

пръснали на парчета предишната нощ. Вероятно бяха купили нови...

Редът беше възстановен, поне в триизмерния свят.

Отиде в залата за тренировки и включи осветлението. Заради

случилото се днес нямаше да има занятия и той се питаше дали без Тор

тренировките изобщо щяха да бъдат подновени.

Притича през гимнастическите постелки до стаята с оборудването.

Извади два кинжала от шкафа за хладното оръжие, после закопча на