i f0e5b820dbf48648

Тор се олюля и се хвана за корема, като че ли му се повдигаше.

Поемаше си рязко и накъсано въздух, но той не му достигаше и започна да

хълца. И като че ли изобщо не издишаше.

Джон избухна в сълзи.

Не искаше, но реалността го връхлетя и ужасът беше прекалено

голям, за да може да го понесе. Обхвана главата си с длани, но пред очите

си виждаше единствено как Уелси подкарва колата по алеята, сякаш това

беше просто един нормален ден.

Нечия голяма ръка го хвана, вдиша го от стола и го притисна към

широки и здрави гърди. Помисли си, че е някой от братята, но беше Тор.

Стискаше го здраво, с всички сили.

Започна да мълви бързо несвързани думи, като обезумял, но накрая

те все пак придобиха значение.

- Защо не ми се обадиха? Защо Хавърс не ми се обади? Трябваше да

го направи... О, Господи, бебето ми я отне... Знаех си, че не трябваше да

забременява...

Изведнъж всичко в стаята се промени - като че ли някой бе увеличил

мощността на осветлението и отоплението. Джон усети промяната първи,

после очевидно Тор също я долови. Думите му секнаха.

Прегръдката му изгуби силата си.

- Рот? Било е... бебето, нали?

- Изведи момчето оттук.

Джон поклати глава и стисна в силна хватка Тор за кръста.

- Как е умряла, Рот? - Гласът на Тор стана безизразен, а ръцете му се

отпуснаха до тялото. - Кажи ми. Веднага.

- Изведи хлапето! - Този път заповедта на Рот беше отправена към

Фюри.

Джон се съпротивляваше, но братът го хвана през кръста и го вдигна

от пода. Едновременно с това Вишъс и Рейдж застанаха от двете страни на

Тор. Вратата се затвори.

Като излязоха от офиса, Фюри спусна Джон на пода и го задържа на

мястото му. Последва секунда или две ужасяваща тишина... После

нечовешки рев разцепи въздуха.

Енергийният тласък бе така мощен, че разби стъклената врата.

Парчетата стъкло полетяха като шрапнели във всички посоки и Фюри

закри Джон с тялото си.

Една по една всички флуоресцентни лампи експлодираха като

свръхнови - проблеснаха ярко, после от тях се разхвърчаха искри.

Бетонният под завибрира, разцепи се и пукнатините се разпростряха но

покритите с бетонни плочки стени.

През разбитата врата Джон видя вихрушка в офиса, от която братята

257

отстъпваха, вдигнали ръце пред лицата си. Мебелите се въртяха около

черната дупка в средата на стаята, която имаше смътните очертания на

тялото на Тор.

Чу се втори страховит вик и черната бездна изчезна, а мебелите

паднаха на пода, който бе спрял да трепери. Хартиите се спуснаха

последни над целия този хаос - като снежинки над мястото на

автомобилна катастрофа.

Тормент беше изчезнал.

Джон се изтръгна от ръцете на Фюри и изтича в офиса. Братята го

гледаха, а от устата му излезе безмълвен вик: „Татко... татко... татко!"

44

„Някои дни като че ли продължават цяла вечност помисли си Фюри

много по-късно. - Не свършват дори когато слънцето залезе.”

Щорите се вдигнаха за през нощта, той се настани на дивана и

погледна към Зейдист, който стоеше в другия край на кабинета на Рот.

Както и той, всички братя стояха безмълвни.

Зи току- що беше пуснал поредната бомба в епицентъра на взрива.

Първо Тор, Уелси и младата жена. А сега и това.

- Боже, Зи... - Рот потри очи и поклати глава. - Не можа ли да ни го

кажеш по-рано?

- Имаше други неща, с които трябваше да се занимаваме. Освен това

ще се срещна с убиеца сам, независимо какво ще кажете. Наистина не

подлежи на обсъждане.

- Зи, братко... Не мога да ти позволя това.

Фюри се стегна, за да понесе реакцията на близнака си. Същото

направиха и останалите в стаята. Бяха изтощени, но доколкото познаваха

Зи, той вероятно имаше достатъчно енергия да скочи до Луната.

Но той просто сви рамене.

- Лесърът иска мен и аз трябва да се погрижа за него. Заради Бела. И

заради Тор. Освен това какво ще стане със заложницата? Няма как да не

отида, а не може да става и дума да получа подкрепление.

- Братко, тръгваш направо към гроба.

- Ще причиня страшно много щети, преди да ме пратят на онзи свят.

Рот скръсти ръце на гърдите си.

- Не, Зи, не мога да ти позволя да отидеш.

- Тогава ще убият онази жена.

- Сигурно има и друг начин да разрешим проблема. Просто трябва да

го измислим.

Настъпи кратка пауза - колкото един удар на сърцето. После Зи каза:

- Искам всички да излезете, за да мога да разговарям с Рот. Освен