i f0e5b820dbf48648

теб, Фюри. Ти остани.

Бъч, Вишъс и Рейдж се спогледаха, след това обърнаха очи към краля.

Той кимна и те излязоха.

Зейдист затвори вратата след тях и опря гръб в нея.

258

- Не можеш да ме спреш. Длъжен съм да отмъстя за моята шелан. И

за тази на брат ми. Не можеш да ми попречиш. Това е мое право като

воин.

Рот изруга.

- Ти не се бракосъчета с нея.

- Нямам нужда от церемония, за да знам, че тя е моята шелан. - Зи...

- А какво ще кажеш за Тор? Да не би сега да кажеш, че не е мой

брат? Ти беше тук в нощта, когато станах член на Братството на черния

кинжал. И знаеш, че сега Тор е плът от моята плът. И имам право да

отмъстя за него.

Рот се облегна назад и изящната мебел под него изскърца в знак на

протест.

- Не казвам, че не можеш да отидеш. Просто не искам да бъдеш сам в

онзи момент.

Фюри гледаше ту единия, ту другия. Никога не беше виждал Зейдист

толкова спокоен. Беше концентриран и демонстрираше единствено ясен

поглед и смъртоносни намерения. Ако не бе толкова странно, това щеше

да бъде забележително.

- Не съм измислил аз правилата на тази игра - каза Зи.

- Ще загинеш, ако отидеш сам.

- Е... готов съм.

Фюри настръхна.

- Какво имаш предвид? - изсъска Рот.

Зи отдели гръб от вратата и прекоси стаята с изисканите френски

мебели. Спря пред камината и пламъците осветиха белязаното му лице.

- Готов съм да сложа край на всичко това.

- Какви ги говориш, по дяволите...

- Това е начинът, по който искам да си отида, и ще взема лесъра със

себе си. Ще отнеса врага си направо в ада. С целия блясък на славата,

така да се каже.

Челюстта на Рот увисна.

- Нима ме молиш да одобря самоубийство ти?

Зи поклати с глава.

- Не. Дори да ме оковеш във вериги, няма да ми попречиш да отида в

онова кино тази вечер. Това, за което те моля, е да се погрижиш да не

пострада никой друг. Искам да заповядаш на останалите и най-вече на

него... - Зи посочи Фюри - да не се намесват.

Рот свали слънчевите си очила и отново потърка очите си. Когато

вдигна поглед, светлозелените му ириси проблеснаха, а зениците му

светеха като прожектори.

- Вече се проля достатъчно кръв в братството. Недей.

- Трябва. И ще го направя. Дай заповед на останалите да стоят

настрани.

Настъпи дълга и напрегната тишина. После Рот отговори по

единствения възможен начин.

- Така да бъде.

След като решението за смъртта на Зейдист беше взето, Фюри се

259

наведе напред и постави лакти на коленете си. Замисли се за вкуса на

кръвта на Бела върху езика си. Беше толкова особен.

- Съжалявам.

Усети погледите на Рот и Зи върху себе си и осъзна, че е изказал

мислите си на глас. Изправи се.

- Съжалявам. Ще ме извините ли?

Зейдист смръщи вежди.

- Чакай. Искам да направиш нещо за мен.

Фюри гледаше втренчено лицето му. Проследи с очи белега, който

минаваше през него, взирайки се в извивките му както никога досега.

- Само кажи какво.

- Обещай ми, че няма да напуснеш братството, след като си отида. -

Посочи Рот. - И дай клетва над пръстена му.

- Защо?

- Просто го направи.

Фюри смръщи вежди.

- Защо?

- Не искам да бъдеш сам.

Фюри продължи да се взира в него, мислейки си за живота им. Сякаш

наистина бяха прокълнати, макар да нямаха ни най-малка представа защо.

Може би беше просто лош късмет, но той предпочиташе да мисли, че за

всичко си има причина.

Логиката... Логиката бе нещо по-добро от откачените капризи на

съдбата.

- Пих от Бела - каза той рязко. - Снощи, когато посетих Хавърс. Все

още ли искаш да има някой, който да ме наглежда?

Зейдист затвори очи. Като студена вълна от тялото му се излъчи

отчаяние и премина през стаята.

- Радвам се, че си го направил. Ще ми дадеш ли думата си?

- Хайде, Зи...

- Искам само клетвата ти. Нищо друго.

- Разбира се. Както кажеш.

Фюри се приближи до Рот, падна на едно коляно, наведе се над

пръстена му и каза на древния език:

- Ще остана с братството, докато съм жив. Поднасям смирено тази

клетва с надеждата, че я приемате, господарю.

- Думата ти е приета - отговори Рот. - Целуни пръстена, за да я

подпечаташ.

Фюри допря устни до черния диамант и се изправи.

- А сега, ако сме приключили с мелодрамата, искам да изляза оттук.

На вратата спря и се обърна към Рот:

- Казвал ли съм ти някога каква чест за мен е да ти служа?

Рот трепна.

- Не, но...

- За мен наистина е чест. - Кралят присви очи, а Фюри се усмихна