i f0e5b820dbf48648

Бъч надникна между пръстите си, а после не можеше да откъсне очи

от гледката, дори животът му да зависеше от това. Бела седеше на

кушетката, краката й висяха, а на бедрото й лежеше оголената й китка.

Фюри я гледаше с глад и любов в очите, коленичил пред нея. С треперещи

ръце хвана дланта й и оголи кучешките си зъби. А те бяха огромни в този

момент - толкова дълги, че не би могъл да затвори устата си.

Изсъска и сведе глава над китката на Бела. Цялото й тяло потръпна,

когато зъбите му я пронизаха, макар че гледаше втренчено право напред, в

стената. После Фюри се отдръпна рязко и вдигна поглед към нея.

Всичко приключи много бързо.

- Защо спря? - попита Бела.

- Защото ти си...

Хвърли поглед на Бъч, който се изчерви и отново сведе поглед към

обувките си. Братът прошепна:

251

- Получи ли кървене вече?

Бъч трепна. О, да. Доста неловък момент.

- Бела, мислиш ли, че си бременна?

Господи - ето това вече беше неудобен въпрос.

- Искаш ли да си тръгна? - попита Бъч с надеждата да го изритат

навън.

Но те и двамата отговориха отрицателно и той продължи да държи

очите си сведени към пода.

- Не съм - отговори Бела. - Наистина не съм... Искам да кажа, че

имам болки в корема. Скоро ще започне кървенето и...

- Хавърс трябва да те прегледа.

- Ще пиеш ли, или не?

Отново мълчание. После повторно съскане. Последвано от тих стон.

Бъч вдигна поглед. Тънката ръка на Бела се скриваше от тялото на

Фюри, който беше свел глава над китката й и пиеше жадно. След миг той

взе другата й ръка и я постави върху косата си. Тя го докосваше нежно. В

очите й блестяха сълзи.

Бъч стана и се плъзна безшумно през вратата, твърдо решен да ги

остави сами. Не биваше да нарушава тъжната интимност на онова, което

ставаше между тях.

Вече навън, в коридора, той се облегна на стената. Странно, не

можеше да освободи съзнанието си от драмата, на която беше станал

свидетел, макар тя вече да не се разиграваше пред погледа му.

- Здравей, Бъч

Обърна глава. И видя Мариса в другия край на коридора. Мили Боже!

Тя се приближи до него и той усети характерния й аромат на свеж

въздух и океански вълни. Беше се запечатал в мозъка и кръвта му. Косата

й беше прибрана в кок, носеше жълта рокля с висока талия точно под

бюста и със свободно падащи пол и.

Повечето руси жени биха изглеждали като трупове в този цвят. А тя

сияеше.

Той прочисти гърлото си.

- Здравей, Мариса. Как си?

- Изглеждаш добре.

- Благодаря. - Тя самата изглеждаше фантастично, но Бъч не каза

нищо по въпроса.

„Чувствам се така, сякаш съм проводен в гърдите", помисли си той.

Да види тази жена вампир и да почувства десетсантиметрово стоманено

острие да се забива в сърцето му, бяха просто двете различни страни на

една и съща отвратителна монета.

По дяволите. Спомни си съвсем ясно как тя сяда в бентлито до онзи

мъж.

- Как си напоследък? - попита тя.

Как? През последните пет месеца се чувстваше като идиот, който

изпитва напразни копнежи по луната.

- Добре. Наистина добре.

- Бъч, аз...

252

Той й се усмихна и отдели гръб от стената.

- Виж, можеш ли да ми направиш услуга? Ще изчакам в колата. Ще

предадеш ли на Фюри, когато излезе от онази стая? Благодаря. - Приглади

вратовръзката си, закопча сакото, а после и палтото си. - Грижи се за себе

си, Мариса.

И тръгна бързо към асансьора.

- Бъч, чакай.

Господ да му е на помощ, краката му спряха сами.

- Кажи ми... Как си? - попита тя отново.

Зачуди се дали да не се обърне с лице към нея, но не, нямаше да

позволи на чувствата отново да го погълнат.

- Както казах, добре. И ти благодаря, че попита. Грижи се за себе си,

Мариса.

По дяволите. Май току- що бе казал това, нали?

- Искам да... - Тя замълча. - Ще ми се обадиш ли? Някога?

Тези думи вече го накараха да се обърне към нея. О, Боже...

Беше толкова красива. Прекрасна като Грейс Кели. Изисканите й

маниери го караха да изглежда като плебей, въпреки скъпите си дрехи.

- Бъч? Може би... ще ми се обадиш?

- И защо да го правя?

Тя се изчерви и сякаш повехна.

- Надявах се...

- Какво?

- Че може би...

- Какво?

- Ще ми се обадиш. Ако имаш време. А може би... ще ме посетиш.

Вече го бе направил, но тя бе отказала да го види. Нямаше

доброволно да подложи егото си на нов удар. Тази жена вампир наистина

беше способна да му причини болка, а той нямаше нужда от това. На

мистър „Бентли" бе дадена привилегията да спира пред задната й врата...