i f0e5b820dbf48648

принуди да се разделят. Искаше тя да е в безопасност и хиляди години да

се събужда със спокойна усмивка на лицето. Да има благополучен брак с

партньор, с когото може да се гордее. Желаеше да бъде щастлива повече,

отколкото да бъде с нея.

Проститутката се разшава и започна да върти задник.

- Ще го направим ли, или не, татенце? Защото вече съм възбудена.

Зи оголи кучешките си зъби и наклони глава, готов да я ухапе.

- Зейдист... Не!

Гласът на Бела го накара да обърне глава. Тя стоеше па средата на

улицата, на около петнайсет крачки от него. Очите й изразяваха ужас,

устата й беше отворена.

- Не! - повтори тя с дрезгав глас. – Недей!

Първата му мисъл беше да я върне в къщата на братството и да й се

разкрещи, че е излязла. Втората - че това е шансът му да скъса връзката

помежду им. Щеше да е като ампутация и да боли много, но раните й щяха

да заздравеят. Дори неговите да останеха отворени за цял живот.

Проститутката обърна глава и се засмя високо, развълнувано.

- Ако тя ще гледа, това ще ти струва допълнителни петдесет долара.

С ръка на гърлото си Бела гледаше как Зейдист притиска с тялото си

жената към тухлената стена. Болката в гърдите й бе толкова силна, че не

можеше да диша. Да го види толкова близък с друга... Човек, и при това

проститутка... И то за да се нахрани, след всичко, което бяха споделили

през изминалата нощ?

- Моля те - каза. - Използвай ме. Вземи мен. Недей...

225

Той завъртя жената с лице към нея, след това я притисна към себе си,

като прокара ръка през гърдите й. Проститутката се смееше и поклащаше,

търкайки тялото си в неговото и люлеейки греховно бедра.

Бела протегна ръце към него в сковаващия студ.

- Обичам те. Не исках да те обидя пред цялото Братство. Моля те, не

ме наказвай по този начин.

Той прикова очи в нейните. И тя видя в неговите страдание и

безутешна мъка... Но Зейдист оголи кучешките си зъби и ги заби в шията

на жената. Бела извика, когато той преглътна, а жената се смееше диво,

обезумяло.

Бела политна назад. Без да откъсва поглед от нея той продължи да

пие още по-жадно. Неспособна да гледа и секунда повече, тя се

дематериализира на единственото място, за което се сети.

Къщата на семейството й.

38

Преподобният иска да те види. Фюри вдигна поглед от чашата

газирана вода, която бе поръчал. Над него извисяваше грамадното си тяло

една от горилите на „Зироу Сам" и излъчваше мълчалива заплаха.

- Има ли някаква специална причина?

- Ти си ценен клиент.

- В такъв случай трябва да ме остави на спокойствие.

- Това „не" ли означава?

Фюри повдигна вежда.

- Да, точно така.

Охранителят изчезна от погледа му, но след малко се върна с

подкрепление - още две грамади като него.

- Преподобният иска да те види.

- Да, вече ми казахте.

- Веднага.

Единствената причина Фюри да излезе от сепарето беше, че тримата

изглеждаха готови да го отнесат при шефа си на ръце, а той не искаше да

привлича вниманието върху себе си. Нещо, което неминуемо щеше да

стане, когато ги направеше на пух и прах.

Още щом влезе в офиса на Преподобния, усети, че той е в опасно

настроение. Не че това беше нещо ново.

- Оставете ни - каза тихо вампирът иззад бюрото си. Когато стаята се

изпразни, се облегна назад. Погледът на виолетовите му очи беше остър и

проницателен както винаги. Инстинктът подсказа на Фюри да скрие

едната си ръка зад гърба - близо до кинжала, който бе препасан на колана

му.

- Непрекъснато мисля за последната ни среща - каза Преподобният и

съедини върховете на дългите си пръсти. Светлината от лампата над

главата му подчертаваше високите му скули, твърдата челюст и масивните

рамене. Прическата му, тип ирокез, беше подстригана и оформена

наскоро. Височината на черната ивица не беше повече от пет сантиметра.

226

- Да... Непрекъснато мисля за това, че знаеш малката ми тайна. Чувствам

се беззащитен.

Фюри мълчеше. Питаше се накъде ли води всичко това. Преподобният

бутна стола си назад и кръстоса крака. Скъпият му костюм се разтвори и

разкри широките му гърди.

- Можеш да си представиш как се чувствам. В непрекъсната тревога

съм.

- Опитай с „Амбиен". Ще те приспи поне за малко.

- Бих могъл да изпуша безброй цигари червен дим. Точно като теб,

нали? - Прокара ръка по ивицата на главата си, а устните му се разтеглиха