i f0e5b820dbf48648

- Трябва да отмъстя за Бела. Това е съвсем разумно.

- Не, не е - каза тя.

Забележката й накара всички да обърнат глави към нея.

Когато я погледна и Зейдист, ирисите му промениха цвета си - вместо

гневния черен блясък, с който бе свикнала, видя пламтяща жълта жарава.

- Очите ти - прошепна. - Какво се е случило с тях...

Намеси се Рот.

- Бела, брат ти помоли да останеш тук още малко.

Изненадата й беше толкова голяма, че откъсна поглед от Зейдист.

- Какво казахте, господарю?

- Не иска да постановя веднага изолация за теб, а да останеш тук още

известно време.

- Защо?

- Нямам представа. Може би е по-добре да попиташ него.

„Господи, като че ли положението не е достатъчно объркано и

бездруго." Погледна отново Зейдист, но очите му бяха приковани в

прозореца отсреща.

- Разбира се, можеш да останеш - каза Рот.

Тъй като Зейдист изведнъж застина на мястото си, Бела се запита

дали и той мисли така.

- Не искам да бъде отмъстено за мен - каза високо. Зейдист обърна

глава към нея и тя заговори директно на него: - Благодарна съм за всичко,

което направи за мен. Но не искам никой да пострада в опит да убие

лесъра, който ме отвлече. Особено ти.

Той смръщи силно вежди.

- Нямаш глас в тези неща.

- Разбира се, че имам, по дяволите! - Изпадаше в ужас, представяйки

си го навън в търсене на схватка. - Господи, Зейдист... Не искам да бъда

отговорна за смъртта ги.

- Ще умре онзи лесър, не аз.

- Не може да говориш сериозно! Мили Боже, погледни се! Не можеш

да се биеш в това състояние. Толкова си слаб.

В стаята се чу колективна въздишка и очите на Зейдист потъмняха.

О, по дяволите... Бела покри устата си с длан. Беше го нарекла слаб.

Пред цялото братство.

Нямаше по-голяма обида. Дори само намекът, че на някой воин не му

достига сила, беше непростимо провинение, независимо от основанията.

Но ла кажеш това директно и пред свидетели, беше равносилно на

публична кастрация и нанасяш непоправима обида на мъжкото му

достойнство.

Бела побърза да каже:

222

- Съжалявам, нямах предвид...

Зейдист се отдръпна от нея и вдигна ръце.

- Махни се от мен.

Тя покри устата си с длан. Той бягаше от нея, сякаш бе мин но поле.

Излезе и стъпките му заглъхнаха по коридора. Когато вдигна глава,

срещна неодобрителните погледи на братята.

- Веднага ще му се извиня. И чуйте, не се съмнявам в смелостта и

силата му. Тревожа се за него, защото...

Мислеше, че ако им каже истината, те със сигурност щяха да я

разберат.

- Обичам го.

Напрежението в стаята мигом се стопи. Е, поне до голяма степен.

Фюри се обърна, отиде до камината и се подпря на полицата над нея.

Наведе глава толкова ниско, сякаш искаше та изгори в пламъците.

- Радвам се за чувствата ти каза Рог. Той се нуждае от любов. А сега

го намери и му се извини.

Тя тръгна към вратата, но Тормент застана пред нея и я изгледа

спокойно.

- Опитай се да го нахраниш.

- Моля се да ми позволи.

37

Ривендж се разхождаше неспокойно от стая в стая. Стъпките му бяха

резки и отсечени. Отново виждаше всичко в червено, сетивата му бяха

будни, беше захвърлил бастуна си преди часове. Вече не му беше студено

и беше съблякъл дебелия пуловер с поло яка, и усещаше оръжията на

голата си кожа. Наслаждаваше се на силата на мускулите и костите си. Но

имаше и друго. Нещо, което не бе чувствал от...

Господи, бяха минали десет години, откакто за последен път си бе

позволил да стигне толкова далеч. Беше предварително планирано и

напълно преднамерено спускане в лудостта и чувстваше, че контролира

всичко. Това вероятно беше фатално заблуждение, но не даваше и пет

пари. Безразсъдното му желание да се бие с врага приличаше на сексуален

глад.

Което означаваше, че е дяволски неудовлетворен.

Погледна през един от прозорците на библиотеката. Беше оставил

входната врата широко отворена, за да окуражи евентуални посетители.

Нищо. Досега нито един.

Стенният часовник удари дванайсет.

Бе така сигурен, че лесърът ще се появи, а ето че никой не се

приближи до къщата. Според периферните охранителни камери, по шосето

минаваха само типичните за този квартал автомобили - „Мерцедес",

„Майбах", джипове „Лексус", „БМВ".

По дяволите. Искаше този убиец така отчаяно, че му идваше да

крещи. Стремежът му да се бие, да отмъсти за семейството си, да защити

223