i f0e5b820dbf48648

218

36

Нощта се спускаше. О. беше обзет от гняв, докато крачеше из хижата

и събираше мунициите, от които имаше нужда. Беше се върнал само преди

половин час, а изминатият ден беше истински кошмар. Първо бе отишъл

при Омега и понесъл грубостите и обвиненията, които се бяха излели от

устата му. Думите му бяха като бой с камшик. Буквално. Господарят им

беше бесен заради двамата арестувани лесъри, сякаш О. бе виновен, че

онези двама глупаци се бяха оставили да им сложат белезници.

След като първата вълна на гнева му беше отмината. Омега беше

изтеглил двамата убийци от света на хората. Бе ги издърпал така, сякаш

бяха кученца на каишки. Интересно, това не се оказа толкова лесно. Не

можеше да призове убийците просто с едно махване на ръката и слабостта

му бе нещо, което О. си каза, че трябва да запомни.

Макар че не беше продължило дълго, О. не се съмняваше, че двамата

лесъри оплакваха деня, в който бяха заменили душите си за безсмъртие.

Омега се беше нахвърлил върху тях незабавно, а сцената беше като от

филм на Клайв Баркър. Тъй като убийците не бяха живи, наказанието

можеше да продължи вечно или докато на Омега му омръзнеше. Но когато

О. си беше тръгнал, той все още изглеждаше погълнат от заниманието си.

Междувременно в отсъствието на О. се бяха разгорели недоволство и

бунт в редиците на отрядите Бета. Четирима представители на една елитна

група, завладени от скуката, бяха нападнали други лесъри и по време на

тази кръвопролитна игра обществото бе дало ненужни жертви. През

последните шест часа гласовите съобщения на телефона му, които го

информираха за събитията, звучаха все по-истерично и на него самия му

идваше да закрещи.

По дяволите. Като негов заместник У. беше пълен провал. Не беше

успял да овладее броженията сред Бета отрядите, а по време на разприте

беше убит жестоко представител на човешката раса. О. не даваше и

пукната пара за убития, но трупът представляваше проблем. Последното,

от което имаха нужда, беше ченгетата да се намесят. Отново.

И така, О. беше отишъл на мястото на схватката и си беше изцапал

ръцете, за да се отърве от ненужното тяло, след което в продължение на

два часа беше разпитвал кои са виновниците, за да посети всеки от тях.

Искаше да ги убие, но ако редиците на обществото оредееха

допълнително, щеше да има нов проблем с Омега.

Когато преди половин час приключи с четиримата идиоти, вече бе

изпаднат в ярост. И точно тогава му се беше обадил У. с щастливата

новина, че всички поръчки за доставка на ябълки за фестивала са

отменени. И защо поръчките са били анулирани, защото по някакъв начин

вампирите са открили, че действията им се следят.

Да, У. беше провалил тайната операция. Точно така.

В резултат на това, замисленото масово унищожение на вампири, с

което трябваше да отдадат почит на Омега, вече беше непостижима мечта.

219

О. вече не разполагаше с нищо, с което да умилостиви господаря. И сега,

ако съпругата му беше жива, щеше да му е много трудно да я направи

лесър.

И в онзи момент О. беше изгубил самоконтрол. Беше се разкрещял на

У. по телефона. От устата му бяха излезли какви ли не ругатни. А У. беше

приел обидите и униженията като някое пале - мълчаливо беше подвил

опашка. Това го бе влудило допълнително, защото О. винаги беше

ненавиждал страхливците, които не са готови да отвърнат на удара.

Господи. Мислеше си, че У. е стабилен, но се оказа, че е слаб, и на

О. му призляваше от това. Знаеше, че трябва да го прободе в гърдите, и

щеше да го направи, но му беше дошло до гуша от цялото това безумие.

И У., и обществото, и Бета отрядите, и Омега можеха да вървят по

дяволите. Трябваше да свърши онова, което беше важно за него.

Грабна ключовете за пикапа и излезе от хижата. Щеше да отиде

направо до номер двайсет и седми на „Торн авеню" и да влезе в къщата.

Действията му може би бяха продиктувани от отчаянието, но беше

сигурен, че отговорите, които търси, се крият зад онази желязна порта.

Беше почти стигнал до пикапа, когато усети, че гърлото му е

пресипнало - без съмнение заради това, че бе крещял така невъздържано