i f0e5b820dbf48648

В момента къщата беше запечатана срещу дневната светлина и

щорите не биха могли да проникнат в нея. Щорите, които покриваха

прозорците и вратите, бяха устойчиви на куршуми и огън, а стените бяха

изградени от камък и дебели седемдесет сантиметра. Камерите и

алармените инсталации бяха толкова много, че щеше да узнае, дори някой

да кихнеше в границите на имота му. Въпреки това искаше мамен да

напусне къщата.

Когато мракът паднеше, щеше да отвори желязната порта и да

разстеле червен килим за гости. Искаше лесърът да влезе вътре.

Рив свали халата си от норки и облече черни панталони и дебел

пуловер с поло яка. Нямаше да извади оръжията, докато майка му беше в

къщата. Ако все още не беше изпаднала н истерия, щеше да го направи,

215

като го видеше целия покрит с метал.

Преди да се върне при тях, за да провери дали са се приготвили за

тръгване, хвърли поглед на заключеното шкафче в гардероба.

Наближаваше времето за следобедната му доза допамин.

Усмихна се и излезе от стаята, без да се инжектира, готов да включи

в играта всичките си сетива.

***

Щорите се вдигнаха за през нощта, а Зейдист лежеше до Бела и

бдеше над съня й. Тя спеше по гръб, сгушена в извивката на ръката му,

главата й беше на нивото на гърдите му. Голото й тяло не бе завито,

защото все още излъчваше топлина, останала след преминаването на

нуждата.

Когато Зейдист се върна от кухнята, тя хапна малко, а после задряма

още докато той застилаше чисти чаршафи на леглото. И оттогава двамата

лежаха един до друг в непрогледния мрак.

Ръката му, която почиваше върху горната половина на бедрото й, се

вдигна до гърдите й и се заигра със зърното й. Бе така нежен с нея от

часове - галеше я, успокояваше я. Клепачите му тежаха от умора и сами се

затваряха, но спокойствието, което цареше между тях, бе по-добра

почивка от съня.

Тя се размърда, бедрото й докосна неговото и той се изненада, че

жаждата да я обладае се надигна отново. Мислеше, че е приключил с това

поне за известно време.

Облегна се назад и сведе поглед към тялото си. Главичката на онова,

което й бе доставило такова огромно удоволствие, се подаваше от процепа

на боксерките.

Чувствайки се така, сякаш престъпваше закона, отдръпна ръката си

от гърдите на Бела и побутна с пръст ерекцията си.

Затвори очи и макар неохотно, улови възбудата си в длан. Погали я и

бе изненадан как меката кожа се плъзна по твърдата сърцевина.

Усещанията, които съпътстваха това действие, бяха странни. Но не

неприятни. Всъщност напомняха усещането, което имаше, когато бе вътре

в нея, само че удоволствието не бе така голямо. Дори не се доближаваше

до него.

Господи, беше такъв страхливец. Боеше се от собствения си... пенис.

Член? Проклето нещо? Как трябваше да го нарича? Как го наричат

нормалните мъже? Добре, в никакъв случай не можеше да му казва

Джордж. Но някак си да го нарича „той” … вече не му се струваше

правилно.

Сега, след като, образно казано, си бяха стиснали ръцете.

Пъхна ръка под боксерките. Беше колеблив и нервен. Но

предполагаше, че трябва да приключи с опознаването на тази своя част.

Защото не знаеше дали някога отново ще събере смелост да го направи.

Отмести пениса си - като за начало щеше да го нарича така, за да не

му пречи, и докосна топките под него. Усети тласък нагоре по цялата

216

ерекция, а върхът й пламна.

Приятно беше.

Смръщи вежди и продължи изследването си. Беше странно, че това бе

част от него вече толкова време, а все още не бе правил това, на което

младите мъже, току- що преминали през преобразяването, без съмнение

посвещаваха часове.

Погали отново топките си и те станаха още по-стегнати, а пенисът му

- дори още по-корав. Усети вълнение и тръпки в долната част на корема, а

в главата му се появиха спомени за това, как двамата с Бела правят секс -

представи си как повдига краката й и прониква дълбоко в нея. Спомни си

съвсем ясно какво бе чувството тя да е под него, как влажната й

сърцевина го галеше, колко бе стегната...

И всичко това започна да набира скорост като лавина - образите,

които минаваха пред очите му, и потоците енергия които се зараждаха на