i f0e5b820dbf48648

В отговор Зи просто го гледаше втренчено. Черните му очи бяха като

асфалт, студени и безизразни.

Изведнъж масивните ръце на Рейдж се сключиха около двамата в

мечешка прегръдка, която едва не строши костите им. Той каза

шепнешком:

- В момента Бела няма нужда от това, момчета.

Фюри освободи близнака си от хватката. Придърпа паното си и

изръмжа:

- Изведете го оттук, докато не я преместим.

Трепереше силно и дишаше по-учестено и по-дълбоко от нормалното.

Гневът му не искаше да затихне, въпреки че Зи излезе от стаята

доброволно, следван по петите от Рейдж.

Фюри прочисти гърлото си и погледна Рот.

- Господарю, ще ми разрешиш ли да се погрижа за нея?

- Да. - Гласът на Рот излизаше през устата му като опасно ръмжане.

Той също тръгна към вратата. - Ще се погрижим Зи да не се върне тук още

известно време.

Фюри погледна Бела. Тя трепереше, после премигна и потърка очите

си. Когато той се приближи до нея, тя се сви и потъна във възглавниците.

- Бела, аз съм Фюри.

Тялото й се отпусна малко.

- Фюри? Не виждам. - Гласът й трепереше неудържимо, думите й едва

се разбираха. - Не мога...

- Знам. Заради лекарството е. Ще донеса нещо, с което да го

Почистим.

С мисълта, че тя вероятно има по-голяма нужда да види къде се

намира, отколкото от мехлема, отиде в банята и се върна с мокра кърпа.

Тя трепна, когато той взе брадичката й в дланта си.

- Спокойно, Бела... - Когато докосна леко с кърпата клепачите й, тя

започна да се съпротивлява и заби нокти в плътта му- Не, не... свали

ръцете си долу. Аз ще го почистя.

74

- Фюри? - попита тя с дрезгав глас. - Наистина ли си ти?

- Да, аз съм. - Той седна на ръба на леглото. - Ти си в имението на

братството. Бе доведена тук преди седем часа. Семейството ти е

уведомено, че си добре. Можеш да им се обадиш, когато поискаш.

Тя постави длан на ръката му и той замръзна. Като го докосваше

колебливо, тя придвижи длан нагоре към рамото и врата му. После

докосна лицето му и накрая - косата му. Усмихна се леко, когато усети

под пръстите си гъстите вълни. Хвана няколко и кичура и ги поднесе към

носа си. Вдъхна дълбоко и постави другата си ръка на крака му.

- Наистина си ти. Спомням си мириса на шампоана ти.

Фюри усети близостта и докосването й като топлина, която проникна

в него и запали кръвта му. Почувства се като абсолютно копеле заради

пробудената си страст, обаче не можеше да възпре тялото си. Особено

когато дланта й се спусна по дълбината на косата му и се спря на гърдите

му.

Устните му се разтвориха, дишането му стана плитко и накъсано.

Искаше да я притисне към себе си, да я прегърне здраво. Не с намерение

да прави секс - не, макар че тялото му искаше точно това от нейното. В

момента имаше нужда просто да усети топлината й и да се увери, че е

жива.

- Остави ме да се погрижа за очите ти - каза. Гласът му бе дълбок,

дрезгав.

Тя кимна и той внимателно почисти клепачите й.

- Как е сега?

Бела премита. Усмихна се леко. Постави длан на лицето си.

- Виждам те по-добре. Обаче после смръщи вежди. - Как съм се

измъкнала оттам? Не помня нищо, освен... Освободих заловения цивилен,

а после Дейвид се върна. След това пътувах в автомобил. Сънувах, че

Зейдист ме е спасил. Това ли се е случило?

Фюри не желаеше да говори за близнака си дори той да не бе

основната тема на разговора. Стана и остави кърпата на нощното шкафче.

- Хайде, да те заведем в стая та ти.

- А къде съм сега? - Тя се огледа и устните й се полуотвориха. - В

стаята на Зейдист.

Откъде й бе известно това?

- Да вървим.

- Къде е той? - В гласа й се долавяха тревога и настоятелност. -

Трябва да го видя. Имам нужда...

- Ще те заведа в стаята ти...

- Не! Искам да остана тук...

Сега тя бе така напрегната, че той реши да не се опитва повече да й

противоречи. Дръпна завивките, за да й помогне да стане…

По дяволите, тя бе гола. Побърза отново да я завие.

- Съжалявам... - Зарови ръка в косата си. О, Скрайб Върджин...

Нежните извивки на тялото й бяха нещо, което никога нямаше да забрави.

- Позволи ми... хм, да ти донеса нещо, което да облечеш.

Отвори гардероба на Зи и се изненада, че е едва ли не празен.

75

Нямаше дори халат, с който да я загърне. А не можеше да я накара да