i f0e5b820dbf48648

време вътрешно се гърчеше. Какво щеше да си помисли Тор, ако знаеше за

случилото се? Истинските мъже не позволяват да им се случат подобни

неща, независимо какъв вид оръжие е допряно до гърлото им.

И написа: „Следващия път ще отида при Хавърс сам, о'кей? "

Тор смръщи вежди.

- О... Това не е особено умно, синко. Имаш нужда от охрана.

„Тогава трябва да е някой друг. Не ти."

Не посмя да погледне Тор, когато му показа написаното. Настъпи

дълга тишина.

Когато Тор най-после проговори, гласът му бе едва доловим шепот:

- Добре. Няма... проблем. Може би Бъч ще може да те заведе.

Джон затвори очи и издиша. Който и да бе Бъч, той нямаше нищо

против.

Тор запали двигателя.

- Както кажеш, Джон.

Джон. Не синко.

77

Потеглиха. Единственото, за което мислеше, бе: „Мили Боже, моля те,

не позволявай Тор да разбере.”

13

Бела затвори телефона и осъзна, че онова, което тези в гърдите й, е

така взривоопасно, че може да експлодира всеки момент. Нямаше начин

крехките й кости и нежната й кожа да задържат подобни чувства и

емоции.

Изпаднала в отчаяние, се огледа из стаята и видя неясните и размити

очертания на маслени картини, мебели антики, ориенталски вази и...

Фюри, който я гледаше втренчено, седнал в един фотьойл.

Напомни си, че също като майка си тя е дама. Така че поне трябваше

да се престори, че притежава самоконтрол. Прочисти гърлото си.

- Благодаря ти, че остана с мен, докато разговарях със семейството

си.

- Няма защо.

- Майка ми беше... Изпита огромно облекчение, че чува гласа ми.

- Мога да си представя.

Е, майка й бе изрекла няколко думи, показващи облекчение, но бе

спокойна и изискана, както обикновено. Тя винаги бе като дълбока, тиха

вода, в която никога не бушува буря. Оставаше винаги овладяна,

независимо колко ужасни и покъртителни бяха събитията. Земните неща

нямаха влияние над нея. И всичко това бе заради силната й вяра в Скрайб

Върджин. Според мамен, нищо не бе случайно и за всяко събитие си

имаше причина. .. но пък, от друга страна, нищо не бе от особено

значение.

- Майка ми... наистина изпита огромно облекчение. Тя... Бела

млъкна. Вече бе казала това, нали? - Мамен беше... много щастлива.

Щеше обаче да бъде по-убедителна, ако гласът й бе поне малко

развълнуван. Или ако бе показала нещо различно от блажено приемане на

духовно просветените. За Бога, та тя бе погребала дъщеря си, а после бе

станала свидетел на възкресението й. Човек би си помислил, че всичко

това би трябвало да извика някаква емоционална реакция... Но не, майка й

се бе държала така, сякаш двете бяха разговаряли едва вчера и нищо не се

бе случило през последните шест седмици.

Бела сведе поглед към телефона. И притисна стомаха си с ръце.

Без никакво предупреждение тя рухна. Риданията й следваха бързо

едно след друго, бяха мъчителни и шокиращо жестоки.

Леглото хлътна и я обгърнаха силни ръце. Тя се съпротивляваше.

Мислеше, че един воин не би искал да вижда подобна слабост, а още по-

малко да се опитва да я утешава.

- Прости ми...

- Всичко е наред. Бела. Облегни се на мен.

О, по дяволите... Отпусна се върху него и го прегърна през стегнатата

талия. Дългата му красива коса погъделичка носа й, излъчваше приятен

мирис, докосването до бузата й бе прекрасно. Зарови се в нея и вдиша

78

дълбоко.

Когато най-после се успокои, се почувства по-леко, но не в добрия

смисъл. Изпълваше я гняв. Сега кожата й бе като сито, а тя изтичаше

навън, превръщаше се във въздух... в нищо.

Не искаше да изчезне.

Вдъхна дълбоко и се освободи от прегръдката на Фюри. Започна да

премигва бързо, опита се да фокусира погледа си, но мехлемът

продължаваше да замъглява зрението й. Какво й бе причинил онзи лесър?

Имаше чувството, че е нещо много лошо...

Вдигна ръка към клепачите си.

- Какво ми е направил?

Фюри просто поклати глава.

- Много ли е грозно?

Вече свърши. В безопасност си. Само това има значение.

„Но аз нямам чувството, че всичко е свършило", помисли СИ тя.

Тогава Фюри се усмихна, жълтите му очи излъчваха нежност и за нея

бяха балсамът, който я успокои.

- По - лесно ли ще ти е, ако си си у дома? Ако искаш, ще намерим

начин да те закараме там, въпреки че утрото ще настъпи съвсем скоро.

Образът на майка й изникна прел очите й, но не можеше да си

представи да бъде в една къща с нея. Не и в момента. Още повече,