i f0e5b820dbf48648

Накрая влезе в банята. Не спря пред огледалото - не искаше да знае

как изглежда лицето й. Нуждаеше се от топла вода. Искаше да си вземе

стотици пъти душ, дори хиляди. Искаше да обели първия слой на кожата

си, да обръсне косата си, която онзи лесър толкова много харесваше, да

изреже ноктите си, да почисти ушите си и да изтърка ходилата си.

Пусна водата, която бе топла. Остави халата да се свлече на пода и

застана под душа. Веднага щом топлата струя потече по гърба й,

инстинктивно покри гърдите и интимните си части...

82

Докато не осъзна, че няма от кого да се крие. Беше сама. Тук поне

можеше да се радва на уединение.

Изправи гръб и отпусна ръце покрай тялото си. Струваше й се, че бе

минала цяла вечност, откакто за последен път се бе къпала сама. Лесърът

винаги бе там и я гледаше втренчено или, още по-лошо, й помагаше.

Слава Богу, че никога не се бе опитал да прави секс с нея. В

началото един от най-големите й страхове бе, че ще я изнасили. Беше

ужасена и сигурна, че ще последва насилие над нея, но после бе открила,

че е импотентен. Независимо колко втренчено я гледаше, тялото му

никога не бе реагирало с възбуда Потрепери и протегна ръка към сапуна.

Насапуниса дланите си и ги прокара по ръцете си. След това бе ред на

врата, на раменете... И накрая дланите й се плъзнаха надолу...

Бела смръщи вежди и се наведе напред. Имаше нещо на корема й...

Избелели букви, някакви драсканици. И те... О, Боже Това бе „Д", нали?

Следващата буква... бе „Е". Следваха „Й". „В", „И" и още едно „Д".

Изтърва сапуна, покри корема си с ръце и се облегна на стената. Бе

написал името си върху тялото й. Бе го издълбал в кожата й. Като

злокобна пародия на ритуала по бракосъчетана нето на нейната раса.

Наистина бе негова съпруга...

Излезе с препъване изпод душа, подхлъзна се на мраморния под,

грабна една хавлия и се загърна в нея. Грабна втора и направи същото. Би

се обвила в три, четири... и дори пет, ако успееше да намери.

Трепереше и й се повдигаше. Застана пред замъгленото от парата в

банята огледало. Пое дълбоко дъх и го избърса с ръка. И втренчи поглед в

образа си.

Джон избърса уста и някак си успя да изтърве салфетката. Изруга

безмълвно и се наведе да я вдигне... Същото направи и Сарел, която първа

стигна до нея. Подаде му я и той оформи с устни думите „благодаря ти ".

- Няма защо - каза тя.

Обожаваше гласа й. Харесваше му и мирисът на лосиона й за тяло,

който ухаеше на лавандула. Харесваше и дългите й тънки пръсти.

Обаче мразеше вечерята. Уелси и Тор говореха през цялото

Време вместо него и запознаха Сарел с една доста лъскава версия на

живота му. А онова, което той написа в бележника си, изглеждаше като

глупаво запълване на страници и време.

Вдигна глава и видя, че Уелси му се усмихва. Но после тя прочисти

гърлото си, като че ли се опитваше да остане сериозна.

- И така, както казвах, по-рано, още в Древната страна, две жени от

аристокрацията са отговаряли за церемонията по време на зимното

слънцестоене. И едната от тях е била майката на Бела. Искам да поговоря

с нея, за да съм сигурна, че няма да забравим нещо.

Джон остави разговора да се води край него, без да му обръща

особено внимание. Докато Сарел не каза:

- Е, мисля, че е по-добре да тръгвам вече. Остават само трийсет и пет

минути до зазоряване. Родителите ми ще изпаднат в истерия.

83

Бутна стола си назад и Джон, като всички останали, се изправи на

крака. Докато роднините се сбогуваха, той откри, че е останал на заден

план. Поне докато Сарел не погледна право към него.

- Ще ме изпратиш ли? - попита. Погледът му се стрелна към входната

врата. Да я изпрати? До колата й?

Изведнъж у него заговори първичният мъжки инстинкт - толкова

силно, че се олюля. Неочаквано усети странен гъдел в дланта си и сведе

поглед към нея - имаше чувството, сякаш държи нещо... за да може да я

защити.

Сарел прочисти гърлото си.

- Добре... хм...

Джон осъзна, че тя чака него, и излезе от транса, в който бе и

изпаднал. Пристъпи напред и направи знак към входната врата. Докато

излизаха навън, тя попита:

- И така, радваш ли се, че ще се обучаваш?

Джон кимна и се огледа, като особено внимателно се взря в сенките.