i f0e5b820dbf48648

света около себе си.

Още. По-близо.

Сгуши се в него, притисна тялото си в неговото от гърдите до петите.

Той се отдръпна рязко и се удари в стената.

- Съжалявам - прошепна тя и отново се притисна в него. - Имам

нужда точно от това. Тялото ми се нуждае от... теб. От топлина.

Той скочи на крака.

„О. не. " Канеше се да я изгони от стаята...

87

- Хайде - каза Зи с дрезгав глас. - Ще легнем в леглото. Не мога да

понеса идеята да спиш на пода.

Ако някой някога ви е казвал, че не можете да продадете едно и също

нещо два пъти, значи никога не е срещал Омега.

О. легна по корем и подпря тялото си на ръцете, които едва го

държаха. Олекваше му от това положение на тялото. Гравитацията

помагаше на гаденето да утихне.

Докато повръщаше, си спомни първата сделка, която бе сключил с

бащата на всички лесъри. В нощта, в която бе приет в обществото, О. бе

заменил душата, кръвта и сърцето си, за да стане безсмъртен и да получи

разрешението да убива.

А сега бе сключил друга сделка. Господин X. вече не играеше никаква

роля. Сега О. бе водачът на лесърите.

За нещастие, сега О. също така бе човекът на Омега, мразен от

всички.

Опита се да вдигне глава. Стаята се завъртя пред очите му, но той бе

така силно изтощен, че дори не можеше да се почувства зле. Или може би

просто не бе останало нищо в стомаха му.

Беше в хижата на господин X. И ако се съдеше по светлината бе

малко след зазоряване. Премигна, заслепен от слабото зарево, и сведе

поглед към тялото си. Беше гол. И целият в синини и наранявания. В

устата си усещаше горчив, отвратителен вкус.

Имаше нужда от душ.

Изправи се, като се хвана първо за един стол, а после - за ръба на

масата. Краката му се огъваха и по някаква абсолютно неразбираема

причина, го накараха да си помисли за стичаща се гума. Може би, защото

бе течна, каквито му се струваха сега и неговите крайници.

Лявото му коляно поддаде под тежестта на тялото му и той се

строполи върху седалката. Обгърна се с ръце и реши, че душът ще почака.

Господи... Светът отново бе нов! А и бе научил толкова много неща

по време на повишението си. Преди промяната в статута си, не знаеше, че

главният лесър е нещо много повече от обикновен водач на убийците.

Всъщност Омега бе хванат и капан от другата страна и имаше нужда от

канал, за да може да действа в този свят. Първият лесър бе фарът, който

Омега използваше, за да намери пътя по време на прехвърлянето си.

Единственото, което водачът на лесърите трябваше да направи, бе да

отвори канала и да свети като фар.

Съществуваха сериозни предимства за главния в обществото на

убийците. Такива, в сравнение с които номерът с парализирането на

господин X. изглеждаха като детска игра. Господин X. ... Добрият стар

сенсей. О. се засмя. Колкото и отвратително да се чувстваше тази сутрин,

господин X. се чувстваше още по-зле. Гарантирано.

Нещата бяха преминали гладко след рутинното пробождане в

гърдите. О. се бе приземил в краката на Омега и бе помолил за промяна на

режима. Бе отбелязал, че редиците на обществото оредяват и особено тези

88

на елитните отряди. И че братството става все по-силно. Слепият крал бе

наследил трона, а господин X. не успяваше да се справи.

Всичко това бе вярно. Но не то помогна за осъществяването на

сделката.

Не, тя бе сключена заради прищявката на Омега да издигне O.

В историята на обществото бе имало няколко случая, в които Омега

беше проявил личен интерес, ако може да се нарече така, към определен

лесър. Това не бе дар или благоволение, както някой би си помислил.

Привързаността на Омега бе силна, но краткотрайна. Според мълвата,

оттеглянето на закрилата му е болезнена. Но О. бе склонен да моли, да се

преструва и да лъже, за да получи онова, което иска. А Омега бе приел

онова, което му предлагаха.

Какъв ужасен начин да убиеш два часа! Но си заслужаваше.

Запита се - мимолетна мисъл - какво ли прави сега господин X.

Когато О. бе освободен, Омега се канеше да се отбие в дома на другия

лесър, което вече трябваше да се е случило. Оръжията на досегашния

водач на убийците бяха на масата, както и мобилният му телефон и

блекбърито му. А до входната врата се виждаше обгорено петно във