i f0e5b820dbf48648

с Преподобния, щеше да му се наложи, за да ги попълни.

90

Да, като се имаше предвид какви са чувствата му към Зи в момента,

щеше да има нужда от голямо количество. Наистина, червеният дим

помагаше само на мускулите му да се отпуснат. Не беше нещо като

марихуаната или някое друго опасно наркотично вещество. Но той

разчиташе на цигарите да запазват равновесието му така, както някои

други - на коктейлите. Ако не му се налагаше да посещава Преподобния,

за да се снабдява с тях, би казал, че това е едно наистина безопасно

развлечение.

Напълно безвредно и единственото облекчение, което имаше в

живота.

Допуши ръчно свитата цигара, загаси фаса в пепелника и стана от

леглото. Закрепи протезата на мястото й и отиде в банята, за да си вземе

душ и да се обръсне, след което облече елегантни панталони и една от

копринените си ризи. После обу чифт изискани обувки с марката на Коул

Хаан.

Погледна се в огледалото. Приглади косата си. И си пое дълбоко дъх.

Отиде до вратата на съседната спалня и почука. Не последва отговор

и той опита отново, след което отвори вратата. Леглото не бе оправено, но

бе празно. Нямаше я и в банята.

Излезе в коридора. Тревогата му бе толкова силна, че кръвта шумеше

в ушите му. Преди да се е усетил, вече подтичваше.

След това хукна с всички сили. Мина като вихрушка покрай най-

горната площадка на стълбището и се затича по коридора не статуите. Не

си направи труда да почука на вратата на Зи, просто я отвори.

И се закова на място.

И първата му мисъл бе, че Зейдист ще падне от леглото. Брат му

лежеше върху завивките и в самия му край - възможно най-далеч от

средата. Положението на тялото му изглеждаше крайно неудобно. Ръцете

му бяха скръстени и притиснати до гърдите сякаш се опитваше да се

предпази от разпадане, а краката бяха свити и наклонени под такъв ъгъл,

че висяха във въздуха.

Обаче главата му бе обърната в другата посока. Към Бела.

Изкривените му устни бяха само леко полуотворени вместо

подигравателно ухилени в обичайната за тях гримаса. Веждите му,

обикновено смръщени агресивно, сега бяха отпуснати. Изражението му,

дори насън, излъчваше благоговение. Лицето на Бела бе обърнато към

мъжа до нея и бе спокойно като тиха привечер. Беше се сгушила в Зи -

толкова силно, колкото и позволяваха чаршафите и одеялата. Бе очевидно,

че ако можеше, би се увила около него като лоза. И също толкова

очевидно, че Зи се е опитвал да избяга от нея, но е стигнал само до края

на леглото.

Фюри изруга тихо. Каквото и да се бе разиграло тук през нощта, бе

сигурно, че Зи не се бе опитал да се възползва от нея. Нямаше начин.

Положението на телата им говореше за нещо друго. Затвори очи. После и

вратата.

Чувстваше се замаян, като лунатик. За миг се замисли дали да не се

върне в стаята и да се бие със Зейдист за правото да лежи до нея.

91

Представяше си как е влязъл в древно съревнование е близнака си за това,

кой от двама им ще я има.

Обаче това тук не бе Древната страна. И жените имаха право да

избират с кого ще бъдат. До кого ще спят. И с кого ще правят секс.

А тя знаеше коя е стаята на Фюри. Той сам й бе казал, че е и

съседната спалня. Ако бе искала, можеше да дойде при него.

Докато се изтръгваше от прегръдките на съня, Зи бе завладян от най-

странното усещане в живота си. Беше му топло. Не прекалено. Не

усещаше непоносима жега, просто... топлина.

Нима беше забравил да изключи отоплението, след като Бела си бе

тръгнала? Това трябваше да е. Обаче забеляза и нещо друго че лежеше

върху одеялата. И беше обул панталони. Или така му се струваше?

Премести краката си така, че да ги види - с мисълта, че винаги спеше гол.

Движението го накара да осъзнае, че то е твърдо. Какво, по дя...

Отвори рязко очи. Бела. Беше в леглото с Бела.

Отдалечи се от нея...

И падна от леглото.

Тя незабавно се спусна след него.

- Зейдист?

Когато се наведе през ръба на леглото, халатът й се разтвори и

погледът му се спря на разголените й гърди. Бе така съвършена, както и

докато лежеше във ваната. Светлата й кожа бе гладка, малкото зърно на

гръдта й - така розово... Знаеше, че другото е абсолютно същото, но по