i f0e5b820dbf48648

някаква неизвестна причина искаше да го види.

- Зейдист? - Тя се наведе още повече, косата й се отдели от раменете

и се спусна като водопад от леглото във великолепна каскада от

махагонови вълни.

Парчето плът между бедрата му се напрегна. И запулсира с ритъма на

сърцето му.

Вдигна колене нагоре и стисна бедра. Не искаше тя да го види.

- Халатът ти - каза с дрезгав глас. - Загърни се, моля те.

Тя сведе поглед към тялото си, изчерви се и придърпа реверите. О, по

дяволите... Сега бузите й бяха розови също кат зърната й.

- Ще се върнеш ли в леглото? - попита тя.

Неговата благоразумна натура, в момента дълбоко погребана, се

обаждаше, че идеята не е добра.

- Моля те - прошепна Бела и прибра косата си зад ушите. Той огледа

извитото й в дъга тяло и черния сатен, който предпазваше кожата й от

погледа му, широко отворените й сапфиреносини очи и тънката й нежна

шия.

Не... Наистина не бе добра идея да е близо до нея сега.

- Отмести се - каза.

Тя се подчини, а той сведе поглед към палатката между краката си.

Онова проклето нещо бе огромно; изглеждаше така, сякаш има

допълнително оръжие в панталона си. Как би могъл да скрие подобно

92

нещо?

Огледа леглото. И с плавно движение скочи между чаршафите.

Което се оказа болезнено лоша идея. В мига, в който легна, тя го

обгърна като одеяло. Топла, мека, дишаща...

Зи изпадна в паника. Усещаше я така осезателно, плътно притисната

в него, че не знаеше какво да прави. Искаше да я отблъсне. В същото

време копнееше да я усети още по-добре, искаше... Да я възседне. Да я

вземе. Да потъне в нея.

Желанието му бе така силно, че се видя как го осъществява - как я

обръща да легне по корем, повдига бедрата й и се изправя над нея.

Представи си как то прониква в нея и бедрата му започват да се движат в

извечния ритъм...

Боже, бе отвратителен. Да иска да извади онова мръсно нещо и да го

вкара в нея? Все едно да иска да напъха в устата й четка за миене на

тоалетна.

- Трепериш... - каза тя. - Студено ли ти е?

Притисна се още по-плътно в него и той почувства гърдите и меки и

топли, да опират в ръката му. То запулсира диво, заблъска се в стената,

която панталоните му представляваха.

По дяволите. Имаше чувството, че изпитва силна и неустоима

възбуда.

Така ли мислиш! Да, парчето плът пулсираше, топките го боляха.

Представяше си как я възсяда като бик. Но нали единствено женският

страх успяваше да го възбуди, а тя не бе уплашена. Така че защо

реагираше то!

- Зейдист? - тихо каза тя.

- Какво?

Четирите думи, които тя произнесе, превърнаха сърцето му в парче

застинала лава от изригнал вулкан, кръвта му замръзна във вените. Но

поне и онази гадост замря.

Вратата на стаята му се отвори без предупреждение и Фюри

замръзна, докато събличаше тениската си през главата.

На прага стоеше Зейдист, гол до кръста. Черните му очи мятаха

мълнии.

Фюри изруга тихо.

- Радвам се, че дойде. Относно снощи... Дължа ти извинение.

- Не искам да го слушам. Ела с мен.

- Зи, сгреших…

- Ела с мен.

Фюри спусна отново тениската и погледна часовника си.

- Имам урок след половин час.

- Няма да трае дълго.

- О... Е, добре.

Последва Зи по коридора с мисълта, че може да поднесе извинението

си и докато вървят.

- Чуй, Зейдист, наистина съжалявам за снощи. - Мълчанието, с което

93

брат му отговори, не бе изненада за него. - Направих грешно заключение.

За теб и Бела. - Зи закрачи още по-бързо. - Трябваше да знам, че няма да я

нараниш. Предлагам ти ритуала райт.

Зейдист се закова на място и му хвърли гневен поглед през рамо.

- За какво, по дяволите?

- Снощи те обидих.

- Не, не си.

Фюри само поклати глава.

- Зейдист...

- Аз съм болен. И отвратителен. Не може да ми се има доверие. И не

трябва да ми поднасяш проклетите си извинения само защото си имал

достатъчно ум да прозреш това.

Челюстта на Фюри увисна.

- Господи... Зи. Ти не си...

- О, за Бога, ще побързаш ли, моля те?

Зи закрачи бързо към стаята си и отвори вратата.

Бела седеше в леглото, стиснала реверите на копринения халат

плътно до врата си. Изглеждаше силно смутена. И толкова красива, че

красотата й не би могла да се опише с думи.

Фюри гледаше ту нея, ту Зи. После спря поглед върху брат си.

- Какво става?

Черните очи на Зи бяха втренчени в пода.

- Отиди при нея.

- Моля?

- Тя трябва да се нахрани.

Бела издаде приглушен звук, сякаш бе преглътнала възклицанието си.