i f0e5b820dbf48648

- Не, чакай, Зейдист, искам... теб.

- Не можеш да ме имаш.

- Но аз искам...

- Достатъчно. Излизам.

Фюри усети как го бутат в стаята. Вратата се затръшна. В

последвалата тишина не бе сигурен дали иска да изкрещи победоносно,

или... просто да изкрещи.

Пое си дълбоко дъх и хвърли поглед към леглото. Бела се бе свила на

кълбо, притиснала колене до гърдите си.

Никога досега не бе позволявал на жена да пие от него. Не можеше

да поеме този риск, тъй като се бе обрекъл на въздържание. Заради

силното си сексуално желание и воинската си кръв винаги се бе

страхувал, че ако допусне някоя жена до вените си, няма да може да се

въздържи и ще се опита да проникне в нея. А когато ставаше въпрос за

Бела, щеше да му е още по-трудно да остане безчувствен.

Обаче тя имаше нужда да пие. Освен това, каква стойност би имала

клетва, която лесно може да се спази? Това бе неговото тежко изпитание и

шансът му да докаже, че е способен на самодисциплина и при екстремни

обстоятелства.

Прочисти гърлото си.

- Позволи ми да ти се предложа.

94

Очите на Бела се приковаха в неговите и изведнъж му стана тясно в

собствената му кожа. Както обикновено ставаше с мъж, ако му откажат.

Извърна поглед и се замисли за Зейдист. Усещаше, че той е пост, до

вратата.

- Той вероятно няма да може да го направи. Знаеш за... преживяното

от него, нали?

- Много грубо ли ще бъде, ако го помоля? - Гласът й издаваше

напрежението, което я бе обзело. Конфликтът й със самата себе си само го

подсилваше. - Ще бъде ли грубо?

„Вероятно", помисли си той.

- Ще е по-добре да използваш някого другиго. - „Господи, защо не

можеш да вземеш мен? Защо нямаш нужда от мен? " - Не мисля, че е

редно да помоля Рот или Рейдж, тъй като са обвързани. Може би Ви...

- Не... Имам нужда от Зейдист. - Поднесе трепереща ръка към устата

си. - Съжалявам.

Той също. Чакай тук.

Излезе в коридора и наистина завари Зи досами вратата. Беше

обхванал главата си с ръце, раменете му бяха отпуснати.

- Толкова бързо ли свърши? - попита и отпусна ръце край тялото си.

- Не. Нищо не се случи.

Зи смръщи вежди и вдигна поглед към него.

- И защо? Трябва да го направиш. Нали чу Хавърс...

- Тя иска теб.

- ... така че влез вътре и й предложи някоя вена...

- Тя ще пие само от теб.

- Бела има нужда от това, така че просто...

Фюри повиши глас.

- Няма да я нахраня!

Зи стисна устни и присви очи.

- Върви по дяволите! Ще го направиш заради мен.

- Не, няма. - ,, Тя няма да ми позволи. "

Зи се наведе към Фюри и стисна рамото му като в менгеме.

- Тогава ще го направиш заради Бела. Защото ще е най-доброто за

нея, защото я чувстваш и защото го искаш. Направи го за нея.

Боже! Би убил, за да има това право. Умираше да се върне в спалнята

на Зи. Да се съблече. Да се излегне на матрака. А Бела да се сгуши на

гърдите му и да забие зъби във врата му, да го възседне и да го поеме в

себе си - едновременно между устните и бедрата си.

Ноздрите на Зи бяха широко отворени, горяха.

- Помирисвам колко отчаяно го искаш. Така че върви. Бъди с нея,

нахрани я.

Гласът на Фюри се пропука.

- Тя няма да ми позволи, братко. Иска...

- Не знае какво иска. Току- що е излязла от ада.

- Ти си единственият за нея. - Погледът на Зейдист се спря на

затворената врата. Фюри продължи да го подканва, макар това да го

убиваше. - Вслушай се в думите ми, братко. Бела иска теб. И ти можеш да

95

го направиш за нея.

- Не мога.

- Направи го, Зи.

Той поклати остриганата си до кожа глава.

- Хайде, кръвта, която тече във вените ми, е отровна. И ти го знаеш.

- Не, не е.

Зи оголи зъби, отдръпна се и протегна ръце напред. Показа

татуировките на кръвен роб около китките си.

- Искаш ли да забие зъби в тях? Можеш ли да понесеш мисълта

устата й да ги докосне? Аз не мога.

- Зейдист? - До тях достигна гласът на Бела. Без да забележат беше

станала от леглото и отворила вратата.

Зи стисна силно очи, а Фюри прошепна:

- Ти си този, когото тя желае.

Отговорът на Зи бе едва доловим.

- Аз съм заразен. Моята кръв ще я убие.

- Не. Няма.

- Моля те... Зейдист - каза Бела.

Смирената й молба, изпълнена с копнеж и жажда, превърна сърцето

на Фюри в бучка лед. Той гледаше, смразен и безчувствен, как Зи се

обръща бавно към нея.

Бела отстъпи леко, без да откъсва поглед от него.

Минутите се превърнаха в дни... в десетилетия... във векове. После

Зейдист влезе в спалнята с нея. Вратата се затвори.