i f0e5b820dbf48648

Джон смръщи вежди. Никога не му бе хрумвало, че може да е свързан

с братството.

- Предполагам, че е прекалено добър, за да ти отговори - каза Леш.

Джон остави забележката без отговор. Знаеше, че името му, фактът,

че е отгледан от хората, и неспособността му да говори поставят

препятствия в общуването му с другите. Имаше чувството, че дните му в

училище ще бъдат изпитание за него, така че бе по-добре да пести

енергията си.

Пътуването продължи около петнайсет минути, като през последните

пет често спираха и отново потегляха, което означаваше, че преминават

през системата от врати и влизат в комплекса за обучение.

Когато автобусът спря и преградата се вдигна, Джон нарами сака и

раницата си и слезе първи. Подземният паркинг изглеждаше така, както и

предната вечер - все още нямаше никакви автомобили. Само още един

училищен автобус, досущ като техния. Той застана встрани и загледа как

другите кръжат наоколо, подобно на ято бели птици. Всички говореха

едновременно и шумът много му напомняше пляскането на гълъбови

криле.

Вратите на центъра за обучение се отвориха. Момчетата се заковаха

на място и замълчаха.

Фюри обикновено имаше такъв ефект върху тълпите. С

великолепната си коса и едрото си тяло, облечено изцяло в черно, само

той бе достатъчен, за да смрази всекиго.

- Здравей, Джон - каза и вдигна ръка. - Всичко наред ли е?

Момчетата се обърнаха и втренчиха погледи в него.

Джон вдигна поглед и се усмихна на Фюри. След което се постара да

се скрие зад гърбовете на другите.

Бела гледаше Зейдист, който крачеше из спалнята. Напомняше й за

това, как се чувстваше самата тя в нощта, преди да излезе от стаята си, за

да го потърси. Уловена в клетка. Нещастна. Притисната до стената.

Защо, за Бога, предизвикваше такава реакция у него?

98

Тъкмо отвори уста, за да го подкани да се успокои, и той спря пред

вратата на банята.

- Имам нужда от минутка - каза. И се затвори вътре.

Като не знаеше как да постъпи, Бела седна на ръба на леглото в

очакване той да излезе почти веднага. Обаче, когато чу струята на душа,

изпадна в размишление.

Опита се да си представи как се връща в къщата на семейството си,

как се разхожда из добре познатите стаи, сяда на различните столове,

отваря вратите и спи в леглото, в което си лягаше всяка вечер от

детството си насам. Усещаше това като нещо нередно, виждаше се като

призрак в онова място, което познаваше толкова добре.

А как щеше да се справи с майка си и брат си? И с аристократичното

общество?

За аристократичния свят тя бе опетнена още преди да бъде въвлечена.

Сега всички щяха да я отбягват, да затръшват вратите си под носа й. Да

бъде опипвана и малтретирана от лесър... Затворена под земята...

Аристократите не понасяха особено добре подобен вид грозота. И щяха да

обвинят нея. По дяволите, вероятно това бе причината майка й да бъде

така резервирана. „Господи!", помисли си Бела. Как щеше да живее отсега

нататък?

Ужасът я задави. Единствената мисъл, която я крепеше, бе, че може

да остане в тази стая и дни наред да спи със Зейдист до себе си. Той бе

студът, който я караше да замръзва и отново да придобива твърда форма.

И топлината, която спираше треперенето й.

И убиецът, който се грижеше за нейната безопасност.

Първо трябваше да прекара повече време с него. После може би щеше

да се срещне с останалия свят.

Смръщи вежди, осъзнала, че той е под душа вече от доста време.

Погледът й се спря на двете сгънати одеяла върху пода. Как спеше

там нощ след нощ? Подът бе толкова твърд, а нямаше и възглавница за

главата. Както и завивки, под които да се сгуши, за да прогони студа.

Вниманието й бе приковано от черепа, оставен до одеялата. Черната

кожена лента между зъбите показваше, че принадлежи ма човек, който

някога е бил обичан от него. Очевидно е бил женен, макар и никога да не

бе чувала подобна мълва. Дали неговата шелан бе преминала в Небитието

по естествени причини, или му е била отнета? Затова ли бе така изпълнен

с гняв?

Бела хвърли поглед към вратата на банята. Какво правеше той там

вътре?

Приближи се и почука. Не последва отговор и тя бавно отвори

вратата. Лъхна я ледена струя и я накара да се отдръпне рязко. След това