i f0e5b820dbf48648

се стегна и надникна въпреки неприятно студения въздух.

- Зейдист?

През стъклената врата на душ - кабината го видя да седи под

леденостудената вода. Люлееше се напред - назад, стенеше и търкаше

китките си с гъбата.

- Зейдист! - Изтича и отвори вратата на кабината. С треперещи ръце

99

спря водата. - Какво правиш?

Той вдигна поглед към нея. Очите му бяха подивели - като на

безумец. Продължи да люлее тяло напред - назад и да търка, да люлее

тяло и да търка... Кожата около черните татуировки бе яркочервена и

силно ожулена.

- Зейдист? - Застави се да говори спокойно и нежно. - Какво правиш?

- Аз... Не съм чист. Не искам и ти да се изцапаш. - Вдигна китката си

и по ръката му потече струйка кръв. - Виждаш ли? Погледни каква

мръсотия. Навсякъде по мен е. И вътре в мен.

Гласът му я разтревожи дори повече от поведението му. В думите му

се долавяше странната и безпочвена логика на лудостта.

Бела взе хавлия, влезе в кабината и клекна до него. Улови ръцете му

и взе гъбата.

Подсуши внимателно наранената му плът и каза:

- Чист си.

- О, не, не съм. Наистина не съм. - Започна да повишава глас, думите

му придобиваха ужасяваща мощ. - Мръсен съм. Много, много мръсен.

Отвратителен. - Вече говореше несвързано, думите се застъпваха, гласът

му се извиси до истерия. Ехото се отрази от плочките и изпълни банята. -

Виждаш ли мръсотията? Аз я виждам навсякъде. Покрива ме целия.

Затворен съм в нея. Чувствам я по кожата си...

- Шшш. Тихо. Позволи ми да...

Без да го изпуска от поглед, пипнешком грабна друга хавлия и

загърна раменете му. Опита се да го притисне към себе си, но той се

отдръпна.

- Не ме докосвай! - каза с дрезгав глас. - Ще полепне и по теб.

Коленичи до него. Халатът й се намокри и попи водата. Но тя дори не

забелязваше студа.

Зейдист приличаше на човек, който току- що е преживял

корабокрушение. Очите му бяха ококорени и диви, мокрите панталони

прилепваха към мускулите на краката му, кожата на гърдите му бе

настръхнала. Устните му бяха посинели, зъбите му тракаха.

- Съжалявам - прошепна тя. Искаше да го увери, че по него няма

никаква мръсотия, но знаеше, че това само ще го доведе отново до същото

състояние.

Водата от душа продължаваше да капе върху плочките. Ритмичният

шум бе оглушителен като биенето на барабан. Спомни си нощта, в която

го бе последвала до стаята му... Нощта, в която той бе докоснал

възбуденото й тяло. А десет минути след това го бе намерила свит над

тоалетната чиния да повръща, защото я бе докоснал.

„Мръсен съм. Много мръсен. Много, много мръсен... "

И всичко й се изясни - като в някакъв кошмар. Бързо променящите се

образи минаваха през съзнанието й със студена яснота си й разкриваха

нещо грозно. Беше очевидно, че е бил пребиван с камшик по времето,

когато е бил кръвен роб, и тя предполагаше, че по тази причина не иска да

бъде докосван. Обаче побоят, колкото и да е болезнен и ужасяващ, не те

кара да се чувстваш мръсен.

100

Но сексуалното насилие - да.

Погледът на черните му очи изведнъж се спря на лицето й. Като че ли

бе усетил, че най-после е стигнала до вярното заключение.

Подтиквана от съчувствието, което изпитваше, тя се наведе към Него.

Но само за да бъде спряна от гнева, изписан на лицето му.

- Господи, жено! - извика той. - Няма ли да се покриеш с нещо?

Тя сведе поглед към тялото си. Халатът се бе разтворил до кръста и

гърдите й бяха напълно оголени. Дръпна реверите.

Последва напрегната тишина. Беше й трудно да срещне погледа му,

затова спря очи на рамото му... след това проследи пинията на мускулите

му до ключицата, носле - до основата на врата. Погледът й се придвижи

нагоре по широкия и здрав врат... до вената, пулсираща под повърхността

на кожата му.

Гладът я изпълни и кучешките й зъби се удължиха. О, по дяволите.

Като че ли в момента имаше нужда от жаждата си за кръв?

- Защо ме искаш? - прошепна той, очевидно усетил глада й. -

Заслужаваш нещо много по-добро.

- Ти си...

Знам какъв съм.

- Не си мръсен.

- По дяволите, Бела...

- И искам само теб. Виж, наистина съжалявам и не се налага да...

- Знаеш ли какво? Не говори повече. Уморен съм от приказки. -

Облегна ръка на коляното си с китката нагоре. Черните му очи бяха