i f0e5b820dbf48648

формата на звезда.

О. хвърли поглед на дигиталния часовник, който се намираше в

другия край на стаята. Макар и да се чувстваше като претърпял пътна

злополука, време беше да мотивира и подкани към действие. Взе телефона

на господин X., набра един номер и притисна апарата до ухото си.

- Да, сенсей? - отговори У.

- Има промяна на водача. Искам ти да бъдеш вторият по ранг след

мен.

Тишина. После:

- Господи! Какво се е случило с господин X.?

- В момента предъвква поражението си. Така че в играта ли си?

- О, да. Разбира се. Аз съм твоят човек.

- Отсега нататък ти ще отговаряш за проверките. Личното явяване не

е необходимо. Чрез имейла е достатъчно. И ще запазя разделението

такова, каквото е. Елитните отряди ще работят по двойки. Групите Бета

ще се състоят от по четирима. Уведоми всички за случилото се с господин

X. После ела тук, в хижата.

О. затвори. Не даваше и пукната пара за обществото. Не му пукаше и

за идиотската война с вампирите. Имаше две цели. Едната бе да си върне

любимата жена, жива или мъртва. Втората - да убие белязания брат, който

му я бе отнел.

Изправи се и случайно сведе поглед към тялото си, към непотребната

си мъжественост. В главата му се прокрадна ужасна мисъл.

Вампирите, за разлика от лесърите, не бяха импотентни.

Представи си красивата си и чиста съпруга... Видя я гола, с

разпиляна по раменете коса. Нежните извивки на тялото й улавяха

светлината. Бе великолепна. Съвършена. Абсолютно женствена.

Нещо, което трябваше да бъде боготворено и притежавано. Но никога

сексуален обект. Мадона. Обаче всеки потентен мъж щеше да я пожелае.

89

Независимо дали вампир, човек или лесър.

Агресията се надигна в него и изведнъж му се прииска да е мъртва.

Ако онова грозно копеле се бе опитало да прави секс с Нея... О. щеше да

го кастрира с лъжичка, преди да го убие. И Господ да й е на помощ, ако й

бе харесало.

16

Фюри се събуди в три и петнайсет следобед. Сънят му бе неспокоен.

Бе все още така ядосан заради събитията от изминалата нощ, че тялото му

произвеждаше завишено количество хормони. И адреналин. Което не

помагаше особено на съня.

Протегна ръка за цигара. Запали я. Пое червения дим в дробовете си и

го задържа. Опита се да не си представя как нахълтва в стаята на Зейдист

и го събужда с ритник в челюстта. Обаче идеята за подобно действие му

се струваше примамлива.

По дяволите, не можеше да повярва, че Зи се бе опитат да обладае

Бела, да се възползва от нея. Мразеше го заради тази проява на

поквареност и безчестие. Мразеше и себе си, че така наивно се изненадва

от действията на близнака си. До този момент бе убеден, че нещо все пак

е успяло да оцелее, въпреки годините на робство... че му е останала поне

искрица душа. Но след изминалата нощ? Не можеше повече да се съмнява

в жестоката природа на брат си. Да, не му бе останала и капчица

съмнение.

И по дяволите, би трябвало да знае, че вината е донякъде и негова. Не

трябваше да остави Зи да заведе Бела в стаята си. Не можеше да понесе

мисълта, че я е жертвал заради нуждата си да вярва в доброто. Бела...

Спомни си как му бе позволила да я прегърне. В онези мимолетни

мигове се бе почувствал силен, способен да я защити дори от цяла армия

лесъри. В тези няколко секунди тя му бе помогнала да се превърне в

истински мъж - такъв, от който има нужда и полза.

Бе направил важно откритие - можеше да бъде и нещо различно от

едва ли не малоумен глупак, който е програмиран да преследва убийци и

врагове.

Отчаяно копнееше да прекара нощта с нея и си бе тръгнал само

защото чувстваше, че така е правилно. Тя бе изтощена, но не това бе

основното. Въпреки че бе дал клетва за въздържание, нямаше доверие в

себе си. Искаше да й помогне чрез тялото си. Желаеше да й покаже, че я

боготвори, и да я накара да се почувства цяла и завършена чрез кожата и

костите си.

Но не биваше да мисли по този начин.

Вдиша дълбоко от червения дим и въздухът нахлу в дробовете му със

свистене. Задържа го в себе си и усети как напрежението се смъква от

раменете му. Когато спокойствието го обгърна, провери какви са запасите

му. Бяха вече на привършване. Колкото и да не му се искаше да се срещне