i f0e5b820dbf48648

облече някоя от бойните тениски на близнака му... Свали коженото си

палто и отново се приближи до нея.

Ще се обърна с гръб, докато го обличаш. После ще ти намерим

халат...

- Не ме отвеждай далеч от него. - Гласът й бе покъртително

умолителен. - Моля те. Може би той е стоял до леглото ми. Не знаех, не

виждах нищо. Но трябва да е бил той.

Със сигурност беше той. И копелето бе голо като греха, готово да се

нахвърли върху нея. Като се имаше предвид през какво бе преминала,

постъпката му бе... Господи... Преди години Фюри бе заловил Зи да прави

секс с една курва в тъмна задна уличка. Сцената не бе никак красива и му

призляваше, като си представеше, че и Бела би могла да бъде подложена

на това.

- Облечи палтото. - Фюри се обърна с гръб към нея. Няма да останеш

тук. - Когато най-после чу чаршафите да прошумоляват, а после и кожата

на палтото да проскърцва, си пое дълбоко дъх - Покри ли се вече?

- Да, но не искам никъде да хода.

Той хвърли поглед през рамо. Тя изглеждаше дребничка в паното му,

махагоновата коса обгръщаше раменете й, а краищата й се бяха подвили,

сякаш бе изсъхнала, без да бъде срещна. Представи си я във ваната, как

кристалната вода гали кожата й...

А носле видя Зейдист да се извисява над нея и да я гледа с

бездушните си черни очи, в които гореше желание за плътска наслада.

Вероятно искаше да прави секс с нея само защото бе уплашена. Да,

страхът й бе онова, което го възбуждаше. Добре известно бе, че ужасът на

жените го подлудяваше много по-силно от топлината и чувствата.

„Изведи я оттук - помисли си Фюри. - Веднага."

Гласът му стана несигурен.

- Можеш ли да вървиш?

- Вие ми се свят.

- Ще те нося. - Приближи се до нея, макар да не бе много сигурен

дали ще може да я докосне. Но ето че това се случи... С едната ръка я

обгърна през кръста, а другата подпъхна под коленете й. Тя бе лека, почти

не усещаше тежестта й и мускулите му се справиха без усилие.

Тръгна към вратата, а тя се сгуши в него. Облегна глава на рамото му

и стисна ревера на блузата му.

О... Скрайб Вьрджин. Усещането беше толкова хубаво.

Фюри я понесе по коридора към другата част на къщата. Щеше да я

настани в стаята до неговата.

***

Джон се движеше сякаш на автопилот, когато двамата с Тор излязоха

от тренировъчния център и пресякоха паркинга, за да стигнат до мястото,

където бяха оставили рейндж роувъра. Звукът от стъпките им се

отразяваше от ниския бетонен таван и ехото отекваше в празното

76

пространство.

- Знам, че трябва да се върнеш за резултатите - каза Тор, когато

двамата се настаниха в джипа. - Този път ще дойда с независимо от

всичко.

Всъщност на Джон много му се искаше да може да отиде сам,

- Какво има, синко? Да не би да си ядосан, че оставих Фюри да те

заведе при лекаря първия път?

Джон постави длан на ръката му и поклати ожесточено главя

- Добре. Просто исках да бъда сигурен.

Джон извърна поглед. Искаше му се никога да не бе ходил при

лекаря. Или поне да си бе държал устата затворена, докато бе там. По

дяволите. Не биваше да казва нито думичка за онова, което му се бе

случило преди почти година. Но проблемът бе в това, че след всичките

онези въпроси за здравето му отговаряше, без да се замисли. И когато

лекарят го бе попитал за сексуалните му преживявания, бе споменал за

случилото се през януари. Въпрос. Отговор. Точно като другите въпроси..,

Почти.

За миг бе изпитал облекчение. Не бе ходил на лекар след случилото

се, а подсъзнателно се тревожеше, че вероятно е трябвало. Но сега,

мислеше си, ще мине през прегледа и така ще приключи с нападението. Но

вместо това доктор Хавърс бе настоял, че се налага да премине през

подходяща терапия. И че трябва да говори за случилото се.

Като че ли той искаше да мисли за това... Месеци наред бе потискал

спомена, задържал проклетото нещо в себе си и сега нямаше да изрови

гниещия труп. Защото му бе прекалено трудно да го зарови в земята.

- Какво има, синко? - повтори въпроса си Тор.

Не, за нищо на света нямаше да се срещне с психолог.

Посттравматичен период. Да върви по дяволите.

Джон извади бележника си и написа: „Просто съм уморен."

- Сигурен ли си?

Той кимна и го погледна, за да му покаже, че не го лъже. В същото