Яростта

Нямаше никакъв глад или поне не онзи, който бе усещала преди, когато бяха толкова близо един до друг. Сега, когато и тя бе ловец като него, нуждата бе различна — по-скоро необходимост да са заедно, отколкото физиологически глад. Но не това имаше значение. Бяха изгубили нещо, но в същото време бяха спечелили друго. Разбираше Стефан както никога досега. И това разбиране ги сближаваше все повече, докато съзнанията им се докосваха и почти се сляха. Това не беше просто обмяна на мисли, а дълбоко и безмълвно общуване. Сякаш духовете им се преплитаха.

— Обичам те — промълви Стефан във врата й, а тя се притисна по-плътно към него. Сега вече разбираше защо толкова дълго се бе страхувал да й го каже. Когато мисълта за утрешния ден те ужасяваше, бе трудно да се обвържеш с някой друг. Защото не искаш да го повличаш в бездната със себе си.

Особено ако го обичаш.

— Аз също те обичам — изрече Елена с усилие и се отпусна назад. Спокойствието, което я бе обзело, се стопи. — Ще се опиташ ли да дадеш шанс на Деймън, заради мен? Ще се опиташ ли да си сътрудничиш с него?

— Ще си сътруднича с него, но не му вярвам. Не мога. Познавам го прекалено добре.

— А аз понякога се чудя дали изобщо някой го познава. Добре тогава, постъпи както намериш за добре. Може би не е зле да го помолим утре да проследи Робърт.

— Аз днес проследих госпожа Флауърс. — Устните му се извиха леко. — През целия следобед и вечерта. И знаеш ли с какво бе заета?

— С какво?

— Три пъти зареди пералнята с пране — древна машина, която изглежда така, сякаш всеки миг ще избухне. Няма сушилня, само пералня. Намира се в мазето. После излезе навън и напълни две дузини хранилки за птици. След това се върна отново в мазето, за да избърше праха от две лавици с консерви. Прекара по-голямата част от времето долу. Говореше си сама.

— Също като някоя изкуфяла стара бабичка — заключи Елена. — Добре, може би Мередит греши и тя е точно това. — Забеляза промяна в изражението му, когато спомена Мередит. — Какво има?

— Ами Мередит също трябва да даде някои обяснения. Не съм я попитал за това. Реших, че може би е най-добре ти да го сториш. Но днес след училище тя отиде да говори с Аларик Залцман. И не искаше никой да разбере къде отива.

В гърдите на Елена се загнезди тревога.

— И какво?

— Ами това, че после излъга — или поне отвърна доста мъгляво на въпросите ми. Опитах се да проникна в съзнанието й, но Силите ми са на изчерпване. А тя има доста силна воля.

— А ти не си имал право! Стефан, чуй ме! Мередит никога не е направила нещо, с което да ни нарани. Никога няма да ни предаде. Каквото и да крие от нас…

— Значи признаваш, че тя крие нещо.

— Да — отвърна Елена неохотно. — Но не е нещо, което ще ни навреди, сигурна съм. Мередит е моя приятелка още от началното училище… — Изречението й се изплъзна, без да се усети. Помисли си за една друга своя приятелка, с която бяха близки от детската градина. Каролайн. Която миналата седмица се бе опитала да унищожи Стефан и да унижи Елена пред целия град.

Какво бе написала Каролайн в дневника си за Мередит? Всъщност Мередит не прави нищо, тя само наблюдава. Никога не поема инициатива. Освен това чух родителите ми да говорят за семейството й — нищо чудно, че тя никога не го споменава.

Елена отмести поглед от заснежения пейзаж и се вгледа в лицето на Стефан, което изразяваше напрегнато очакване.

— Това няма значение — каза тя тихо. — Познавам Мередит и й вярвам. Ще й вярвам докрай.

— Надявам се тя да заслужава доверието ти, Елена — каза Стефан. — Наистина се надявам.

10

12 декември, четвъртък сутринта

„Мило дневниче,

И така, след цяла седмица усилия какво свършихме?

Редувайки се, през последните шест или седем дни проследихме нашите трима заподозрени. Резултати: сведения за движението на Робърт през последната седмица, която е прекарал като нормален бизнесмен. Сведения за Аларик, който се е държал като обикновен учител по история. Сведения за госпожа Флауърс, която очевидно прекарва по-голямата част от времето си в мазето. Но все още не сме научили нищо.

Стефан каза, че Аларик няколко пъти се е срещнал с директора на гимназията, но не е могъл да се приближи достатъчно близо, за да чуе какво си говорят.