Яростта

Мередит и Бони разпространиха новината, че и други животни, освен кучетата могат да бъдат опасни. Не им се наложи да се престарават кой знае колко, изглежда всички в града вече са на ръба на истерията. След случилото се пред църквата, в полицията са били докладвани случаи на още няколко нападения, но е било трудно да се отсеят фалшивите от истинските сигнали. Някакви деца дразнели катеричка и тя ги ухапала. Домашният любимец на семейство Маси — заекът — одраскал по-малкото им момче. Старата госпожа Кумбър видяла в двора на къщата си медноглава змия, а сега всички змии би трябвало да спят зимен сън.

Единственият случай, който съм сигурна, че е истина, е нападението над ветеринаря, който държи кучетата под карантина. Една малка глутница го нахапала, а повечето избягали от клетките си. След това вече никой не ги е виждал. Според хората така било най-добре и всички се надяват, че ще умрат от глад в гората, но аз се съмнявам.

А и през цялото време вали сняг. Няма буря, но не спира да вали. Никога не съм виждала толкова много сняг.

Стефан е притеснен за бала утре вечер.

Което ни връща отново към въпроса: какво научихме досега? Какво знаем? Никой от нашите заподозрени не се е приближавал до къщата на семейство Маси или до дома на госпожа Кумбър, когато са станали нападенията. Не сме по-близо до откриването на другата Сила, отколкото в началото.

Малката сбирка в дома на Аларик е тази вечер. Мередит смята, че трябва да отидем. Не зная какво друго можем да направим.“

Деймън протегна дългите си крака и заговори лениво, докато оглеждаше обора.

— Не, лично аз не мисля, че е особено опасно. Но не разбирам какво се надявате да постигнете.

— Нито пък аз — призна Елена. — Но нямам по-добра идея. А ти?

— Ако имаш предвид други начини как да прекарваме времето си, да, имам. Искаш ли да ти разкажа за тях? — Елена му махна да замълчи и той се подчини.

— Имам предвид полезни неща, които бихме могли да направим на този етап. Робърт е извън града, госпожа Флауърс е долу в…

— В мазето — обадиха се няколко гласа вкупом.

— А ние просто си седим тук. Някой няма ли по-добра идея?

— Ако се безпокоиш, че ще е опасно за мен и Бони — наруши тишината Мередит, — защо всички не дойдете? Нямам предвид да се показвате. Бихте могли да дойдете и да се скриете на тавана. Така, ако нещо се случи, ние ще се разкрещим и вие ще ни чуете.

— Не разбирам защо изобщо някой ще трябва да крещи — обади се Бони. — Нищо няма да ни се случи там.

— Е, може би няма, но не е зле да се подсигурим — настоя Мередит. — Какво мислиш, Елена?

Елена кимна бавно.

— Звучи разумно. — Огледа се за възражения, но Стефан само сви рамене, а Деймън промърмори нещо, което разсмя Бони.

— Добре тогава, решено е. Да вървим.

Когато излязоха от обора, отвън ги посрещна неизменният сняг.

— Двете с Бони можем да отидем с моята кола — каза Мередит. — А вие тримата…

— О, ние ще се оправим — успокои я Деймън с вълчата си усмивка.

Мередит кимна равнодушно. Странно, помисли си Елена, когато двете момичета се отдалечиха, Мередит никога не е била впечатлена от Деймън. Изглежда чарът му нямаше въздействие върху нея.

Тъкмо смяташе да спомене, че е гладна, когато Стефан се извърна към брат си.

— Съгласен ли си да останеш с Елена през цялото време, докато сме там? До последната минута? — попита.

— Опитай се да ме спреш — отвърна Деймън весело. Сетне усмивката му помръкна. — Защо?

— Защото ако го направиш, можете да отидете двамата, а аз ще дойда по-късно. Трябва да свърша нещо, но няма да ми отнеме много време.