Читаем Идеалната съпруга полностью

Ето, това беше съкровище. Беше купила всяко от бижутата със собствените си пари. Беше избрала всеки скъпоценен камък внимателно. Беше се радвала на блясъка на всеки рубин и смарагд. За втори път през живота й се налагаше да продаде бижутата си, за да осигури бъдеще за себе си и дъщеря си. Тя все още помнеше паниката, която я бе обзела първия път. Но и сега, както тогава, тя изправи рамене и успокои страховете си. Маркиза Станфорд беше силна жена.

Сабрина започна да вади бижутата от кутията. Диаманти с цветовете на дъгата. Сапфири с тъмносиния цвят на истинската любов. Колекцията й не беше особено голяма, но качеството й беше превъзходно.

На вратата се почука леко.

— Влез — каза отнесено тя.

— Повикахте ли ме, милейди?

Познатият глас накара Сабрина да се обърне.

— Да, Уилс. Моля те, влез и затвори вратата.

Уилс се подчини и застана в покорно очакване. Тя го огледа замислено в продължение на няколко секунди. Без съмнение, икономът й нямаше да хареса онова, което щеше да чуе.

— Уилс — заговори бавно и отчетливо тя, — страхувам се, че ще се наложи да напусна града за известно време. — Тя се поколеба, като се оглеждаше тревожно за някаква промяна в изражението му. — Може да отсъствам доста дълго.

Нито въздишка, нито потръпване не нарушиха спокойствието му.

— Пак ли контрабанда, милейди?

— Уилс! — Шокът в гласа й не можа да прикрие веселостта в думите й. — Знаеш, че това вече е минало. Пък и… — Тя сви рамене и се усмихна. — Пък и сега с контрабанда не може да се спечелят пари.

Тя повдигна вежди и кимна към вратата. Икономът незабавно отиде до вратата и превъртя ключа. Той беше единственият човек в Лондон, който знаеше за миналото й. По това време бе прислужник в дома на пралеля й и освен това бе служил като нейна дясна ръка, пазител и довереник. В много отношения все още беше такъв.

Когато Сабрина се премести в Лондон, взе и Уилс със себе си и го повиши в длъжност иконом. Той управляваше дома й, правеше така, че домът и животът й да функционират без засечки. И поне веднъж в месеца границата между господарка и прислужник падаше и двамата стари приятели сядаха заедно на чашка.

Сабрина отиде до гардероба си и измъкна от далечния му ъгъл две чаши и една гарафа с бренди. Белинда щеше да припадне, ако научеше за този неприличен ритуал. Дъщеря й никога нямаше да разбере, че ако положението на Уилс се определяше по рождение, той бе заслужил уважението и приятелството на Сабрина.

Тя напълни едната чаша, подаде му я и му даде знак да седне в един от двата стола пред камината. Сабрина напълни и своята чаша и се настани в другия стол.

Уилс заговори първи.

— Ако не е свързано с контрабанда, тогава защо е необходимо това неочаквано пътуване? — Сабрина не преставаше да се удивява как годините сякаш изчезваха, когато с Уилс сядаха като стари приятели. Увереният, можещ всичко, надменен иконом изчезваше и на негово място се появяваше храбрият възрастен мъж, който винаги бдеше над безопасността на господарката си и сам копнееше за приключения.

Сабрина отпи голяма глътка от брендито, преди да му отговори.

— За съкровище. За злато. Скрито преди двадесет години и само чака подходящият човек да отиде да го прибере. И този човек съм аз. Но… — Тя въздъхна. — Не мога да тръгна без пари.

Тя стана, отиде до тоалетната масичка и неохотно прибра бижутата си в сандъчето. След това се сбогува мислено с тях и затвори решително капака.

Сабрина се обърна към Уилс.

— Искам да ги продадеш. Трябва да го направиш бързо, но се опитай да им вземеш добра цена.

Тя хвърли един последен, изпълнен със съжаление поглед към кутията и я подаде на Уилс. След това се отпусна в стола си и отпи отново от брендито си.

— Знам, че е грях да се обичат неодушевени предмети по начина, по който аз обичам тези бижута, но… аз наистина ги обичам, та дори ако трябва заради това вечно да горя в ада.

Уилс отпи голяма глътка от чашата си и се задави.

— Много добре. — Тя се разсмя. — Знам, че звуча абсурдно, но трябваше да продам всички бижута, които ми беше подарил Джак. А тези съм си ги купувала сама. С пари, които сама съм спечелила.

При тези думи Уилс повдигна вежди.

— Признавам, че ги спечелих от контрабанда — каза тя, раздразнена от безмълвния му укор, — но все пак си бяха спечелени пари. Предполагам, че това няма никакво значение. Рано или късно и без това сигурно щеше да ми се наложи да ги продам.

На лицето на иконома се изписа загриженост.

— Парични проблеми ли, милейди?

Тя кимна и сбърчи нос.

— Малко. О, имаме достатъчно средства, за да живеем нормално, но нямаме пари за нищо допълнително. И нищо за зестра. — Тя се наведе напред. — Трябва да намеря това злато, Уилс. То е единствената ми надежда.

Той присви заинтересовано очи.

— Ще имате ли нужда от помощ при търсенето?

Блясъкът в погледа му сигурно приличаше на блясъка в нейните очи.

— Животът беше доста скучен през последните десет години, нали?

Той сви рамене в знак на съгласие.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Купец
Купец

Можно выйти живым из ада.Можно даже увести с собою любимого человека.Но ад всегда следует за тобою по пятам.Попав в поле зрения спецслужб, человек уже не принадлежит себе. Никто не обязан учитывать его желания и считаться с его запросами. Чтобы обеспечить покой своей жены и еще не родившегося сына, Беглец соглашается вернуться в «Зону-31». На этот раз – уже не в роли Бродяги, ему поставлена задача, которую невозможно выполнить в одиночку. В команду Петра входят серьёзные специалисты, но на переднем крае предстоит выступать именно ему. Он должен предстать перед всеми в новом обличье – торговца.Но когда интересы могущественных транснациональных корпораций вступают в противоречие с интересами отдельного государства, в ход могут быть пущены любые, даже самые крайние средства…

Александр Сергеевич Конторович , Евгений Артёмович Алексеев , Руслан Викторович Мельников , Франц Кафка

Фантастика / Классическая проза / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези