Идеалната съпруга

И тази вечер Сабрина се прибра първа в каютата. Преоблече се бързо и легна в леглото. Никълъс почука, преди да влезе, и за миг тя изпита съжаление за условията, които му беше поставила преди брака им, както и за това колко неуместно той се беше сетил за тях миналата нощ. Беше любезен и учтив, но развратникът у него не се появи нито за миг. Изпълни обещанието си буквално и Сабрина беше повече от доволна от поведението му. Все пак тя не можеше да не се запита защо това задоволство не беше толкова сладко, колкото беше очаквала.

Те си пожелаха лека нощ и Никълъс легна в стола. Слабата светлина на луната преминаваше през малкия прозорец в кърмата на кораба и очертаваше сянката му с другия край на стаята. Сабрина усещаше всяко негово движение, всяко вдишване, всяка въздишка.

Корабът се поклащаше леко в тъмнината. Морските вълни се люлееха във вечния ритъм на живота. Плясъкът им в корпуса отекваше в ушите на пътниците.

И никой не можа да заспи.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Пристанището на Марсилия гъмжеше от хора както всяко едно голямо пристанище. Моряци и други различни и уникални форми на живот вървяха забързано във всички посоки. Натоварени догоре каруци и вагони се придвижваха по кейовете. Тук-там бяха натрупани високи камари от сандъци, наподобяващи нестабилни карикатури на средновековни замъци. Гласове на дузина чужди езици достигаха до слуха на Никълъс, миризмите, излъчвани от хората, рибите и бог знае какво още, изпълваха ноздрите му. Въпреки това той се наслаждаваше на усещането за твърда земя под краката си.

О, той винаги беше обичал пътуването по море. Като момче дори бе искал да стане моряк — неблагоразумна и немислима идея за единствения наследник на едно значително богатство и благородническа титла. Но колкото и приятен да беше животът на борда на кораб, на него все пак му беше приятно да почувства отново твърдата земя под краката ся.

Той тръгна през навалицата и се отправи към центъра на града. Сабрина го беше помолила да изпрати едно писмо до Белинда и той се бе съгласил. Никълъс се опитваше да се държи колкото може по-учтиво с нея, опитвайки се да намали напрежението между тях. Те се държаха един с друг като врагове по рождение, които са били събрани на едно място против волята си.

Докато вървеше през пристанището, графът се замисли над това. Трябваше да се направи нещо. Никълъс нямаше намерение да продължава да държи тази ледена бариера между тях. Липсваха му очарованието и предизвикателствата, които пораждаше присъствието на Сабрина. Учтивото, формално отношение между тях не беше онова, което искаше от нея, въпреки че все още не беше успял да си отговори на въпроса какво точно иска.

Може би капитанът на кораба щеше да хвърли светлина върху нещата. Той трябваше да се присъедини към екипажа си в Марсилия. Саймън му беше казал, че капитан Медисън е много стар приятел на Сабрина. Никълъс си представяше капитана като някакъв посивял морски вълк, нещо като бащинска фигура. Ако този мъж я беше познавал толкова дълго, то той без съмнение би могъл да му даде вярна информация за характера й. Никълъс имаше нужда от помощ и нямаше значение откъде щеше да я получи.

Той очакваше помощ и от едно друго място и също трябваше да изпрати едно писмо. То беше адресирано до неговия адвокат в Лондон и му нареждаше да наеме друг детектив, който да не бъде идиот като първия. Графът вече беше твърдо убеден, че обяснението на едно от брачните условия, които беше поставила Сабрина, се криеше в миналото й. Защо една жена, която винаги бе имала социално положение и богатство, искаше да се погрижи за финансовата си независимост? Какъвто и да беше отговорът на този въпрос, той все още оставаше загадка. Най-лесно информация можеше да се получи от клюките във висшето общество, но тя често се оказваше и най-ненадеждна. Но нито Никълъс, нито първият некадърник, когото беше наел да провери Сабрина, не бяха успели да открият дори и най-малкия намек за парични проблеми.

Никълъс продължи да върви по кея потънал в мислите си. Една красива карета привлече вниманието му и той забави стъпките си. Елегантното возило изглеждаше толкова не на място и той се зачуди какво беше довело каретата тук.