Идеалната съпруга

— И защо мислиш така? — попита предпазливо Сабрина. Уин сви рамене.

— Но това е очевидно, скъпа. Първо, ти тръгваш на някакво неочаквано и доста загадъчно пътешествие към далечна страна. Второ, без предупреждение се омъжваш за мъж, когото едва познаваш…

— Вече си чула за това, така ли? — ухили се Никълъс. Уин кимна към Саймън.

— Този господин беше така любезен да ми каже. Трябва да призная, че бях удивена.

— Нали очакваше, че някой ден ще се оженя повторно? — Никълъс повдигна изненадано вежди.

Сестра му въздъхна.

— Надявах се, разбира се. Но не очаквах, че ще се ожениш… ами… за жена като нея.

— Извинете, че ви прекъсвам — вметна саркастично Сабрина, — но губя търпение, когато хората ме обсъждат, сякаш ме няма. И какво точно искаш да кажеш с това „жена като нея“?

— Скъпа, съвсем нямах намерение да те обидя. Напротив, аз ти се възхищавам. Вече споменах за очевидната ти склонност към приключения и неочаквани събития. Желанието ти да вземеш Никълъс за съпруг потвърждава, че разбираш смисъла на предизвикателството.

— Не бих казал, че съм предизвикателство — каза обидено Никълъс. — Винаги са ме смятали за голяма печалба на пазара за съпрузи.

Сабрина и Уин го погледнаха, след което се спогледаха.

— Може би не се изразявам ясно. — Уин замълча, сякаш си подбираше внимателно думите. — Предполагам, съм мислила, че когато Никълъс се ожени отново, то ще бъде за жена, която е твърде почтена, за да си позволи дори да си мисли за приключения. — Тя наклони глава и огледа замислено Сабрина. — Като си помисля за това, винаги съм те смятала за точно такава. Поне така бих казала от всичко, което съм чувала за теб.

— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — отбеляза сухо Сабрина.

— Така изглежда. — Уин се усмихна. — Мисля, че ще се разбираме прекрасно. Прекрасно, наистина — Тя огледа внимателно Сабрина. — И ако ми заемеш чифт от тези очарователни панталони или ми помогнеш да се снабдя със свои…

Никълъс изстена.

— Уин.

— Бри. — Мат сръга Сабрина с лакът. — Струва ми се, че тук само аз не познавам никого. — Погледът му улови погледа на Уин и се задържа. — Какво трябва да направя, за да съм достоен да бъда представен на тази красива дама?

Сабрина потисна усмивката си, която се дължеше на неприкрития интерес на приятеля й и на намръщеното изражение на Никълъс.

— Разбира се. Не знам какво ми стана, за да не се сетя по-рано.

Сабрина премигна невинно към Мат и получи в отговор леко намръщване.

— Мат, позволи ми да ти представя лейди Уинфрид Харингтън. Уин, това е Матю Медисън, капитанът на този кораб.

— Имате великолепен кораб, капитане. — В гласа на Уин се долавяше едва забележима страстна нотка. Сабрина погледна изненадано съпруга си.

— О, великолепието му бледнее във ваше присъствие. — Мат пое ръката на Уин и я поднесе към устните си. Погледът му не изпускаше нейния и взаимното привличане между тях беше очевидно.

Мигът се проточи и Мат и Уин явно не забелязваха въпросителните погледи на останалите. Сабрина погледна към Никълъс. Той изглеждаше загрижен и беше присвил тъмните си очи. На лицето на Белинда беше изписано любопитство, а годеникът й се подхилваше самодоволно като светски лъв. Дори Саймън се беше присъединил към зяпачите ухилен до уши.

— Мисля, че е време да настаним всички по каютите им. — Гласът на Сабрина наруши мълчанието и сложи край на растящото неудобство. Имаше чувството, че тя и останалите някак си се бяха натрапили в една интимна връзка, в един личен момент, в една романтична среща.

Внезапно всички се разприказваха оживено и нервно. Уин издърпа ръката си, но в движението й се долавяше известно колебание, сякаш тя не желаеше да прекъсне връзката между тях.

— Моля да ме последвате, дами — каза Саймън и жените тръгнаха след него, без да спират да говорят.

Сабрина огледа замислено Уин. Може би това нямаше да бъде чак толкова забавно, колкото си бе мислила отначало, особено след като Уин очевидно отвръщаше на интереса на Мат по съшия начин. Колкото и интригуваща да беше мисълта да види Мат победен от една интелигентна и умна жена, на Сабрина не й се искаше да види как сърцето на Уин ще бъде разбито. А реакцията на Уин показваше, че възможност за разбиване на сърца съществуваше и от двете страни.

Сабрина не познаваше добре сестрата на Никълъс и сега се запита дали изобщо някой я познаваше. Репутацията й не я определяше като жена, която би се оставила да бъде привлечена от мъж като Мат.

Дали пък след толкова много години Уин Харингтън не се беше почувствала готова да започне да живее пълноценен живот? Дали под маската на известната аристократка не се криеше дух, който само чакаше да бъде освободен от привлекателността на приключенията и неизвестното? И какво би станало с една такава жена, когато най-сетне вълнението от свободата и обещанието за страст се окажеха толкова близо до нея?