Идеалната съпруга

Внезапно Сабрина осъзна с учудване, че Уин не беше много различна от самата нея. В продължение на години тя също беше прикривала истинската си същност от очите на обществото. Едва сега тя бе извадила истинския си характер на показ и бе показала каква е в действителност.

Сабрина се усмихна на себе си и влезе в каютата след Уин и Белинда. Ако Никълъс бе смятал, че ще има трудности с жена с независимо мислене, на нея не й се искаше дори да си помисли как щеше да реагира той, когато разбереше, че сестра му иска да прегърне ентусиазирано един нов свят.

Особено след като в тази прегръдка най-вероятно щеше да бъде включен и красивият американски капитан.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

— Мисля, че преувеличаваш, татко. Остават ни само една-две седмици, докато стигнем до Египет. Какво би могло да се случи за толкова кратко време?

— Повече отколкото можеш да си представиш — отвърна мрачно Никълъс. Той все още помнеше колко малко време се бе оказало необходимо, за да бъде омагьосан от чара на Сабрина.

Ерик седеше в единствения стол в малката каюта, която делеше с баща си. Никълъс се беше настанил неудобно на ръба на тясното легло и оглеждаше с отвращение малкото помещение. Когато бе вкарал куфара си в каютата на Сабрина, той бе мислил, че никога повече няма да се върне в тази неудобна стая.

— Сигурен ли си, че капитан Медисън има някакви намерения спрямо леля Уин?

Никълъс хвърли недоверчив поглед на сина си. Момчето не можеше да е чак толкова наивно. Намеренията на Медисън бяха очевидни за всички, които бяха станали свидетели на запознанството му с Уин. Никълъс изсумтя.

— Също толкова, колкото съм сигурен и за намеренията на петела в кокошарника.

— Може би така е по-добре.

— Какво искаш да кажеш, за бога?

Ерик сви рамене.

— На нейната възраст леля Уин вече не може да се надява да си намери мъж. Медисън може да е единствената й възможност да се омъжи.

— Дявол да го вземе, Ерик. — Никълъс скочи на крака и удари главата си в една от гредите на тавана. — Ау! — Той погледна ядосано нещастната греда. Нямаше да се учуди, ако се окажеше, че Медисън беше режисирал всичко, включително и появата на сина и сестра му, само за да го натика отново в тази ужасяващо малка каюта.

Никълъс разтърка удареното място.

— Медисън няма намерение да се жени за леля ти. Познавам много мъже като него и съм уверен в това. Не, той не иска брак.

— Е, леля Уин едва ли ще се откаже лесно от честта си.

Внезапно Никълъс осъзна, че страховете му може би бяха неоснователни. Все пак сестра му беше почтена, практична жена. Той въздъхна облекчено.

— Разбира се, че няма да го направи. Не бях се сетил за това. Уин няма да загърби всичките тези години на почтено поведение, безупречен произход и дълга си към семейството само защото някакъв разбойник като Медисън й е прошепнал няколко думички в ухото.

— И все пак… — каза замислено Ерик.

— И все пак?

— Ами… — Думите на момчето бяха премерени и уклончиви. — Поведението на леля Уини по време на това пътуване беше малко… по-различно отколкото в миналото.

— По-различно? — Някакво мрачно предчувствие обзе Никълъс и той присви вежди. — Обясни се.

Синът му въздъхна.

— Не знам дали ще мога. — Той млъкна, сякаш събираше мислите си. — От мига, в който за първи път я помолих да ни придружи тя се държи, сякаш има някаква определена цел в това пътуване. Винаги е била изключително способна и прекалено начетена. — Той направи гримаса. — Откакто я помня, винаги е държала книга в ръцете си. Но сега излъчва някакво неизказано вълнение, някаква странна потисната енергия… — Ерик поклати безпомощно глава. — Мисля, че не се изразявам добре. Тя сякаш очаква нещо. Запомни ми думите, татко, леля Уин определено се е променила.

— Ти сигурно преувеличаваш различията, които може би се дължат на стимула от пътуването.

Ерик поклати глава.

— Не мисля така, татко.

Никълъс започна да крачи прегърбен из тясната каюта. Той можеше да стои прав, но трябваше да внимава много. Ходенето означаваше, че щеше да се налага да избягва гредите, които дебнеха да разбият вече наранената му глава.

— Ако си прав за леля си, значи не можем да направим много, за да я защитим от Медисън. Смятам обаче, че трябва да направим всичко възможно, за да се уверим, че никога няма да останат сами заедно.

— Татко — каза предпазливо Ерик, — подозирам, че това ще бъде изключително трудно, да не кажа невъзможно. Не можем да ги наблюдаваме постоянно. Пък и… — Той въздъхна тежко. — Страхувам се, че няма да ти бъда полезен. Един час след като излезем в открито море няма да бъда в състояние да стана от леглото.

— И аз дочух нещо такова. — Никълъс се намръщи. — Съчувствам ти, моето момче, въпреки че самият аз никога не съм изпитвал опустошителните последствия на морската болест.

— Опустошителни е най-точната дума, татко — съгласи се Ерик. — Но нещо по-лошо от самата болест е ефектът, който тя изглежда оказва върху Белинда.

— И какъв е той?