Идеалната съпруга

— Майко? — Гласът на Белинда я извади от мислите й. Сабрина се овладя и се обърна с лице към дъщеря си. Белинда я гледаше с удивление, сякаш не можеше да повярва на очите си. — Майко!

Момичето пробяга няколкото крачки, които я деляха от майка й, и се хвърли в прегръдките на Сабрина.

— О, мамо, не знаех дали някога ще успеем да те намерим. Толкова се тревожех. Онзи лош мъж ни изхвърли от скапаната си лодка. А Ерик беше толкова ужасно болен. От мига, в който напуснахме Англия, всичко беше ужасно.

Сабрина се опитваше да постигне равновесие между загрижеността за дъщеря си и веселието, което бе предизвикало у нея драматичното избухване на Белинда. Тя обви ръце около разплаканата си дъщеря и погледна към умърлушения Ерик.

— За какво говори тя?

Той прочисти гърлото си.

— Ние имахме… ъъъ… определени затруднения.

— Затруднения — каза Белинда и вдигна глава от рамото на майка си. След това погледна обидено годеника си. — Струва ми се, че „затруднения“ е твърде меко казано, Ерик. По-точната дума е катастрофа.

Ерик приличаше на човек, който се опитва безуспешно да се спаси от удавяне или от нещо по-лошо.

— Белинда, аз съм уверен…

— Ерик — прекъсна го Сабрина, — може би ще бъде най-добре да оставиш Белинда да обясни какви проблеми сте имали, както и какво търсите тук. Скъпа?

— Благодаря, мамо. Когато разбрах, че си тръгнала за Египет, реших, че трябва да те последваме. — Тя изгледа предпазливо майка си. — В твой интерес, разбира се.

Сабрина въздъхна тихо.

— Разбира се.

На лицето на Белинда се изписа облекчение.

— Както и да е, ние решихме да тръгнем след теб и лелята на Ерик се съгласи да ни бъде придружителка. — Белинда хвърли бърз поглед към Уин, която стоеше и разговаряше със Саймън и очевидно не беше забелязала избухването на момичето. — Уин се държи много дразнещо, мамо. Тя, изглежда, е прочела всички книги, които някога са били написани, и не се колебае да споделя знанията си и мненията, които си е изградила върху прочетеното. Тя дотолкова разстрои капитана, че той настоя да слезем от кораба му и буквално ни заряза тук. А когато тя не ни просвещава за нещо, пише в ужасния си дневник. Имам чувството, че записва всяко нещо, което върша или казвам. Това е изключително неприятно.

— Наистина. — На Сабрина й беше невъзможно да прикрие усмивката си. Възмущението на дъщеря й беше очевидно и когато Сабрина се сетеше за любопитството, което Мат беше проявил към Уин… о, да, всичко това предвещаваше доста интересни и забавни събития. Сабрина насочи вниманието към дъщеря си. — Е, вече всичко е наред и всички сме заедно.

— О, не, мамо, това не е всичко.

— Не е ли?

— Става дума за Ерик. — Белинда въздъхна. — Той беше, ами, болен. От морска болест. — Тя се наведе към Сабрина, сякаш искаше да сподели с нея някаква тайна. — Знам, че когато човек се жени, трябва да търпи болестите и всичко останало, но истината е, че това е доста изнервящо. Осъзнавам, че не е много благородно, но да го гледам как всеки ден се навежда през борда, да го слушам как стене и да го наблюдавам как приема забележително зеленикав цвят… е, това просто не е…

— Не е романтично? Не е героично? Не е така, както си си го представяла?

— Точно така. — Погледът на Белинда потъмня от трагичното преувеличение, характерно за младостта. — Какво да правя, мамо?

Сабрина потисна желанието си да се разсмее. Тя не беше забравила как се беше чувствала на възрастта на дъщеря си. Възраст, на която самата тя вече се бе оженила и бе родила дете.

— Обичаш ли го още, скъпа?

Белинда кимна тъжно.

— В такъв случай ти предлагам — каза бавно Сабрина — в бъдеще да се погрижиш той никога да не се качва на кораб. Дръж го на сушата. Не съм сигурна дори дали трябва да му позволяваш да излиза на плажа, или да се доближава до морето.

— Но, мамо, какво ще стане с Брайтън? Аз обожавам Брайтън, а предполагам, че и Ерик също… — Тя млъкна внезапно и се усмихна. — Майко, ти се шегуваш с мен.

Сабрина й се ухили в отговор.

— Не съвсем, миличка. — Тя промени тона си. — А сега, след като вече успокоихме тревогите ти, ми се струва, че все още не си ми дала задоволително обяснение какво търсиш тук. Оставих те в Лондон и очаквах да те заваря там след завръщането си.

Белинда се отдръпна от майка си.

— Но, мамо, очевидно е защо съм тръгнала след теб, нали?

— Не, не е. Изисквам някакво обяснение и очаквам то да бъде задоволително. Не съм особено доволна, че те виждам тук.

— Много добре, майко — каза Белинда с тон, който сякаш казваше на майка й, че знае повече от нея и който със сигурност щеше да вбеси Сабрина. — Дойдохме, защото… — Белинда огледа фигурата на майка си. — Какво си облякла? — На лицето й се изписа ужас. — Панталони ли си обула? Това е скандално, майко, абсолютно скандално. Просто не мога…

— Чакай само да я чуеш как говори. Думите й са още по-ужасни от дрехите. — Никълъс вървеше към тях, следван на крачка от Ерик. — Добър ден, Белинда. Приятно ми е да те видя отново.