Идеалната съпруга

Мат огледа нахално тялото й по начин, който имаше за цел да я предизвика. Отдавна бе свикнал да вижда Бри облечена в мъжки дрехи. Бе виждал други жени в много по-оскъдни костюми, островитянки от Южните морета, чиито единствени дрехи бяха препаските около кръста им. Но това цвете на английското висше общество, облечено в забранени дрехи, раздвижваше сетивата му. Мъжката риза и панталоните подчертаваха извивките на тялото й. Уин издържа на погледа му, без да трепне.

— Тези дрехи ви подхождат.

Тя протегна ръце над главата си и движението му напомни за рядка птица, която разперва криле, след като току-що е била освободена от клетката.

— Така е, нали? Въпреки че — ръцете й се спуснаха към плоския й корем, — ще се наложи да си намеря нови връзки за панталоните. Сабрина не си спомня къде ги е прибрала. Колко странно.

— Чудя се…

Уин не му обърна внимание.

— Както и да е, тона облекло ми харесва. То ми дава такова прекрасно чувство за…

— Свобода?

— Точно така. За свобода. — На лицето й се появи вълнение. — Мисля, че това е великолепно.

— Предполагам, че при завръщането си в Лондон ще ви бъде оказан силен натиск да се откажете от тези дрехи.

— О, аз няма да се върна у дома.

Той наклони изненадано глава.

— Какво искате да кажете?

Тя го изгледа.

— Смятам, че английският, който се говори в моята родина, е малко по-различен от английския, който говорите вие американците, но никога не съм подозирала, че различията биха възпрепятствали разбирането на смисъла. Коя дума не разбрахте?

Отговорът й го накара да се почувства неудобно и Мат сви раздразнено вежди.

— Разбрах какво ми казахте. Само че не разбрах защо го казахте. И съм готов да се обзаложа, че и брат ви няма да разбере.

— Брат ми няма право на мнение по въпроса.

Мат изсумтя.

— Брат ви ще има доста особено мнение по въпроса и не бих искал да съм на ваше място, когато той ви уведоми какво е то.

— Капитан Медисън — каза търпеливо Уин, — досега съм живяла живота си според изискванията на общественото си положение. Бях примерна дъщеря, сестра и леля. Единственият ми провал се оказа неспособността да си намеря подходящ съпруг. Единствените ми истински вълнения са свързани със страниците на книгите ми. Книгите, капитане, бяха моят живот. Вече е време да видя с очите си всичко онова, за което съм чела в тях. Баща ми, въпреки всичките си недостатъци, за които Никълъс несъмнено може да ви разкаже надълго и нашироко, ми осигури достатъчно средства за един независим живот. Състоянието, което той ми остави, не подлежи на никакви условия, ограничения и не се управлява от настойници. Следователно аз съм господарка на съдбата си, капитан на собствения си кораб, ако мога да се изразя така. Възнамерявам да отплавам натам, където ме очакват приключения.

Той сграбчи грубо ръката й.

— Опасността често съпътства приключенията. Мислили ли сте какво може да се случи на една жена, която пътува сама? За мъжете, които не биха се поколебали да се възползват от вас?

Тя отвърна на разгорещения му поглед със спокойна усмивка.

— Вие от много жени ли сте се възползвали, капитане?

— Какво? — Той издърпа обратно ръката си, сякаш я беше изгорил. — Какъв е този въпрос, по дяволите?

Уин сви рамене и въздъхна.

— Струва ми се, че езиковата бариера между нас все още съществува. Просто се чудех дали вие не сте пример за онези мъже, за които ми говорехте. Питах дали сте имали много любовни афери, романтични връзки, любовници…

— Достатъчно! — Той прокара трепереща ръка през косата си. — Разбрах въпроса. Просто не съм свикнал да бъда питан за такива неща от порядъчни дами.

— Много добре. Тогава…

— Защо не попитате брат си? От всичко, което съм чувал за него, той има значителен опит с жените.

Уин се разсмя весело.

— Капитане, никога не бих могла да попитам брат си за това. Той без съмнение ще се задави от думите и ще падне мъртъв в краката ми от разрив на сърцето.

Мат се усмихна, когато си представи тази картинка. Той поклати глава в знак, че се предава.

— Какво искате да знаете?

Тъмните й очи блеснаха радостно.

— Мисля, че би трябвало да знам какво да очаквам.

С какво още щеше да го шокира тази жена?

— Какво да очаквате?

— Разбира се. От онези мъже, които ще срещна по време на приключенията си. Мъже, които ще жадуват за богатството ми и несъмнено и за… честта ми. — Тя пристъпи по-близо до него и той усети около себе си аромата й. Гласът й беше тих и омайващ. — Кажете ми, капитане, какво трябва да очаквам?

Той се втренчи в очите й. Очи, които го подканваха и го придърпваха към бездънните си дълбини. Кое беше това създание? Сирена от морските дълбини? Магьосница от небесата? Или може би беше… съдбата?

— Дявол да го вземе — изстена той и я прегърна. Гърдите й се притиснаха към неговите и устните й срещнаха неговите.

Мат знаеше, че трябва да бъде нежен, защото Уин очевидно не беше свикнала с такова отношение, но силата на реакцията й разби всичките му задръжки и го изпълни с желание. Устните й се разтвориха под неговите и той опита вкуса на устата й. Пръстите му се вплетоха в копринените къдрици на тила й и ръката му се плъзна към кръста й.