Идеалната съпруга

Тя уви ръце около врата му и притисна тялото си плътно към неговото. Книгите не я бяха подготвили за онази сила, която пропъждаше всички мисли, оставяйки й само способността да мисли за докосванията му. Това беше повече, отколкото тя се беше надявала да получи, повече отколкото бе желала и в най-смелите си мечти. Горещината на устните му стигаше до дъното на душата й и тя се притискаше към Медисън с нуждата, породена от цял живот въздържание. Той размърда бедрата си срещу нейните и Уин ми отвърна инстинктивно, като се, задвижи в ритъм с него.

Прегръдката им беше шокираща, още повече поради тънкия плат, който разделяше телата им. Мат се отдръпна; дишането му беше тежко и неравно. Очите й блестяха от възбуда, а лицето й беше зачервено от страст. Гърдите й се надигаха тежко под ризата

— Ти не знаеш какво правиш, Уин — каза той с дрезгав глас. — Подозирам, че никога не си била с мъж.

Тя наклони лице към неговото. Страстният й глас го накара да потръпне.

— Ако поставяте под съмнение девствеността ми, капитане, мога да ви уверя, че тя е непокътната.

Той си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Да дефлорира девственици, дори такива, които отдавна бяха преминали периода на първа младост и бяха готови да се отдадат с желание, не беше приятна задача за Медисън. Въпреки измамната си душа той се смяташе за честен мъж. В това да си легне със зълвата на Бри имаше нещо определено нечестно. Но, господи, тя беше толкова красива и страстта в нея бе толкова съблазнителна. Тя беше толкова готова за подходящия мъж, който да…

— Уин, аз не мисля, че…

— Капитане — тя започна да целува основата на врата му и той преглътна конвулсивно, — струва ми се, че времето за размисъл изтече.

— Уин, аз…

— Нека да не говорим повече, става ли? — Тя се премести към чувствителното място зад ухото му и го захапа леко.

Мат потръпна.

— Не искам брат ти да ме обвини, че съм те прелъстил.

Тя се разсмя тихо.

— Уверен ли си, че ти си прелъстителят?

Той направи последен опит да я разубеди, като се овладя, хвана ръката й в своята и я обърна с лице към себе си.

— Уин, това не е някоя от твоите книги — каза рязко Мат. — Тук не става дума за любов, а само за страст, похот и нужда. И нищо повече.

Тя го погледна в очите и бавно придърпа ръката му към устните си. Потърка кокалчетата му в долната си устна, без да сваля очи от неговите. Кръвта закипя във вените му и той изстена високо. Всичките му добри намерения се изпариха под допира й.

Мат я дръпна обратно в обятията си и наведе устни към нейните.

— Надявам се осъзнаваш, че няма да се оженя за теб.

— Не, капитане — прошепна тя срещу устните му. — Аз няма да се омъжа за теб.

Той се втренчи в нея в продължение на няколко секунди, след което се отдръпна назад.

— Ще бъда в каютата си довечера.

Тя се усмихна така, сякаш между тях не се бе случило нищо, освен един приятен разговор. Единствено пламъците в очите й показваха, че това не беше така.

— В такъв случай несъмнено ще се видим по-късно, капитане. — Уин кимна учтиво.

Мат й кимна отсечено, обърна се и се отдалечи. Той изгаряше от желание и дългите часове на очакване на вечерта му бяха неприятни. Думите на Уин отекваха в съзнанието му. Той се питаше какво точно бе искала да каже тя, защо думите й не излизаха от ума му и защо изобщо се интересуваше от това.

„Не, капитане. Аз няма да се омъжа за теб.“

— Никълъс… ние… не можем… ние не трябва… не тук… — Сабрина едва успяваше да изрече думите. Възраженията й ставаха все по-слаби под пелената на възбудата.

Устните на Никълъс изучаваха врата й.

— Тази част на палубата ще бъде пуста тази вечер, любов моя. Никой няма да ни види, освен луната и звездите. — Той дръпна нетърпеливо ризата върху рамото й и по тялото й преминаха тръпки от докосването на устните му.

— Господи, Никълъс, липсваше ми. — Тя плъзна ръка в отвора на ризата му и прокара пръсти по гърдите му. Мускулите му се стегнаха под дланта й и той изстена тихо.

— Сабрина. — Никълъс я придърпа по-близо и дланите й се озоваха помежду им. Устата му се впи в нейната и устните й се разтвориха жадно в отговор. Тя протегна език, за да посрещне неговия. Ръцете й се обвиха около врата му и тя притисна тялото си плътно към неговото, търсейки отчаяно топлината му. Той размърда бедра и Сабрина усети настоятелния натиск на неговата мъжественост през пластовете дрехи, които ги разделяха.

Той отвори ризата й и освободи гърдите й. След това се наведе и започна да целува първо едната, а след това и другата. Тя се задъха от невероятните усещания, които изпитваше под допира му. Сабрина изгаряше от желание и искаше много, много повече.

— Никълъс… можем ли… тук… сега?

— Сабрина… как… да не можем? — Той започна да развързва връзките на кръста й. За негово щастие те се развързаха лесно и той плъзна ръка под панталоните й, надолу по корема към мястото между краката й. Пръстите му започнаха да галят нежните й гънки и Сабрина изстена и се задъха от възбуда.

— Дявол да го вземе, Били, капитанът повече няма да търпи това.