Идеалната съпруга

Сърцето й подскочи от радост, но тя бързо се овладя. Думите му бяха красиви, но той беше мъж, който бе свикнал да засипва жените с красиви фрази. Никълъс имаше голям опит в похотта, но беше недокоснат от любовта и най-вероятно щеше да си остане такъв. Тя вече беше приела този факт, но от време на време се налагаше да си го припомня.

Колкото и глупаво да беше да повдига отново темата за подозренията му към Мат, Сабрина все пак го направи.

— Какво общо има всичко това с Мат?

— Смятам, че той е имал връзка с нея.

— Струва ми се, че през годините Мат е имал връзки с безброй жени — каза весело тя, въпреки че нервите й бяха изопнати до краен предел. — Защо смяташ, че той е имал нещо общо с въпросната загадъчна дама?

Никълъс не каза нищо и Сабрина потисна желанието си да се изтръгне от прегръдките му и да се вгледа в очите му. Колкото и много да й се искаше да види изражението му, тя не смееше да покаже дори намек за страха, който бяха предизвикали у нея забележките му. Сабрина копнееше да прочете в погледа му какво мислеше той, но не можеше да позволи той да прочете нейните мисли.

Думите на графа бяха премерени и обмислени.

— Сетих се за това, докато се съвземах след удара по главата. Името на кораба, на този кораб, е името на онази жена. Лейди Б. Това не може да е просто съвпадение.

Гласът й бе почти шепот.

— Но нали корабът е бил кръстен на сестра му?

— Ха. Медисън няма сестра. Уверен съм в това.

— Няма… освен мен. — Думите излязоха сами от устата й и Сабрина се уплаши какво щеше да стане сега.

Никълъс се разсмя тихо и я придърпа към себе си.

— Ти си му сестра само в дълбочината на неговата обич. Не, аз съм уверен, че корабът е кръстен на тази жена. И ако пипна Медисън, съвсем скоро ще пипна и нея.

Паника започна да се надига в дълбините на съзнанието й и тя се опита да я овладее.

— И тогава?

Никълъс се поколеба.

— И тогава… ще я изправя пред правосъдието? Ще я окова във вериги? Ще я тикна в Нюгейт и ще изхвърля ключа? Не знам. Засега. Знам само, че нейното залавяне ще приключи една неразрешена загадка в живота ми. Ще напише края на една глава, която стои недописана в продължение на цяло десетилетие. Ще се реабилитирам. — Той се разсмя сухо. — Дори само в собствените си очи. Ако, разбира се, успея да я намеря.

Сабрина преглътна ужаса, който напираше към гърлото й. Какво щеше да се случи с нея — с тях — ако Никълъс някога откриеше, че вече беше намерил жената, която търсеше?

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Египет беше едновременно повече и по-малко от онова, което Уин беше очаквала. Страната беше много по-нецивилизована, отколкото тя си бе мислила, като се имаше предвид, че някога нейните обитатели бяха владели света. За една англичанка, която не бе свикнала да пътува и която приемаше съвременните удобства за необходимост, Египет представляваше нечувани предизвикателства. Те бяха принудени да оставят кораба в залива Абу Кир с горещата, прашна Александрия и да се качат на подобна на баржа лодка за почти петдневното пътуване по делтата на Нил до Кайро.

Нил течеше лениво, сякаш, след като беше наблюдавал победите и пораженията на хората в продължение на хилядолетия, знаеше колко безсмислена беше бързината и колко неизбежен бе ходът на времето. Животът по бреговете на древната река продължаваше да тече така, както бе текъл в продължение на векове, дори хилядолетия. Бавното придвижване позволи на Уин да наблюдава онова, за което бе чела толкова много — удивително, макар и малко скучно, въведение в новия й, изпълнен с приключения живот. И всяка подробност биваше педантично записвана в дневника й.

Самият Кайро беше много повече от онова, което можеше да измисли въображението й. Градът се издигаше величествено над равнината, в която течеше реката като някакво невероятно видение, изтъкано от златна светлина и магия. Минарета се издигаха към небесата над вечната димна пелена, хвърляна от множеството готварски огньове в града.

Самият град бе кръстопът, на който се срещаха народите от половината свят. Кервани се отправяха за Кашмир, Дамаск, Тимбукту и стоките, които пренасяха, бяха кръвта на тържищата в Кайро, които бяха препълнени с безполезни, скъпи, или едновременно безполезни и скъпи стоки. Никълъс преведе спътниците си през улиците толкова бързо, че Уин едва успя да забележи калейдоскопа от екзотични гледки и звуци. Тя бе решена да проучи задълбочено този загадъчен град, преди да го напусне.

Трябваше да се настанят в европейския квартал. Не беше кой знае колко по-красив от повечето квартали, през които бяха минали, въпреки че изглеждаше по-добре поддържан. Освен това тук къщите имаха огромни дървени порти, които се заключваха по време на бунт или епидемия. Оказа се обаче, че нямаше свободни стаи и групата се отправи към Булак, главното пристанище на Кайро. Тук огромните летни дворци на богаташите с техните оазисни градини предлагаха хладни, зелени убежища от парещите лъчи на слънцето и задуха.