Идеалната съпруга

— Говоря за теб, за мен и за миналото. Говоря за предишния ни бизнес. — Сарказмът се смесваше с раздразнение в гласа й. — Или може би си забравил за малките ни делови начинания? За скалите? За морето? За среднощните срещи? За несъмнената противозаконност на действията ни? Дявол да го вземе, Мат, говоря ти за контрабандата. Той знае за контрабандата. Все още не знае за моето участие, но знае за теб.

Върху лицето на Мат се изписа облекчение.

— Значи той знае. Мисля, че вече е твърде късно да направи каквото и да било. Ние не сме на английска земя, а и аз не съм англичанин.

Мат винаги ли се беше държал толкова твърдоглаво? Защо не можеше да го накара да разбере? Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и опита отново.

— Може би не се изразих достатъчно ясно. Той знае за твоето участие заради името на кораба ти. — Тя му хвърли гневен поглед. — Корабът, който ти толкова любезно си кръстил на мен.

— Никога не си ми благодарила за това. — Той се ухили нахално.

— И никога няма да ти благодаря. Това твое действие се оказа в основата на всичките му подозрения.

— Все още не разбирам…

— Мат, Никълъс е бил онзи агент. Правителственият агент, който почти ни разкри. — Тя изстена. — Мъжът, когото ударих по главата, при това два пъти, и когото оставих на плажа. — Тя повиши глас. — Мъжът, когото целунах в пещерата.

Ъгълчетата на очите му се набръчкаха.

— Никога не си ми казвала, че си го целунала.

— Е, да, но го направих. Беше импулсивна и глупава постъпка. — Сабрина скръсти ръце на гърдите си. Странно беше, че Никълъс не бе споменал за целувката, когато й бе разказвал спомените си. Защо му беше да пропуска тази подробност? Сабрина сбърчи нос. — Той несъмнено смята лейди Б не само за престъпница, но и за уличница. Никълъс е прекарал последните десет години, мислейки върху провала си да ме залови.

На лицето на капитана се изписа удивление.

— И ти се омъжи за този човек?

Тя кимна нещастно.

— Бри, аз… — Той се разсмя и Сабрина се втренчи в него, сякаш не можеше да повярва на очите си. Мат започна да се смее неудържимо и се преви на две. Раздразнението й растеше пропорционално на веселието му. — Ти се ожени за единствения човек в Англия, а вероятно и в целия свят, който желае да те вкара в затвора? — Той избърса сълзите от очите си. — О, Бри, това е страхотно, наистина страхотно.

Тя бе обзета от гняв.

— Аз не съм единствената, която има тайни от Никълъс. Как си мислиш, че би реагирал, ако разбере, че прелъстяваш сестра му?

Мат застина на мястото си.

— Аз я обичам, Бри.

Сабрина се намръщи презрително.

— Трудно ми е да повярвам на това, Мат. Ти не си мъж, който би се влюбил в която и да било жена. Уин е красива, но интелектът й е по-голям от красотата. Не мога да повярвам, че такава жена би била подходяща за теб.

Той се усмихна леко.

— Звучи доста невероятно, но е вярно. Тя е умна, красива и забележителна и аз не мога да си представя живота си без нея. — Той въздъхна. — Проблемът е, че не мисля, че тя може да си представи живота си с мен в него.

Сабрина присви вежди.

— Мога да разбера това. Все пак повечето жени, които вече нямат възможност да се омъжат, биха се зарадвали на предложение от всекиго, дори от теб.

Той поклати глава.

— Аз не съм я питал, но тя вече заяви достатъчно ясно, че няма намерение да се омъжва. Тя има някакви глупави идеи да пътува по света в търсене на приключения. Страхувам се, че нямам място в плановете й.

— Но искаш ла имаш, така ли? — попита тихо Сабрина.

Погледът му срещна нейния. Очите му бяха сини като морето и Сабрина забеляза дълбоко в погледа му мъчено изражение.

— Повече от всичко на света, Бри. — Той се разсмя отново, горчиво и рязко. — Не е ли иронично? Тук, в Кайро, където всичко, всеки продукт, всяко преживяване и дори голяма част от хората си имат своята цена, аз открих единственото нещо, което желая най-много на този свят. И което не мога да купя на никаква цена.

Той отмести очи и се загледа настрани.

— Затова реших да не идвам с вас, Бри. Злато или не, мисля, че няма да понеса да я наблюдавам по време на първото й приключение и да знам, че това ще бъде всичко, което някога ще споделим заедно.

— Никога не съм те смятала за страхливец, Мат.

— Просто това ми се струва най-доброто решение и толкова — каза той и тя долови болка в гласа му. Мат замълча и Сабрина не знаеше какво да му каже. Той изглеждаше толкова измъчен, че тя вече не се съмняваше в искреността му. Медисън поклати глава, сякаш искаше да проясни съзнанието си, и се обърна към нея. — Никълъс обича ли те, Бри?

Тя се усмихна замечтано.

— Иска ми се да знаех. Понякога, когато съм в прегръдките му, ми се струва, че няма как да не ме обича. Но той има толкова голям опит с жените, че винаги знае какво да каже и как точно да го произнесе. Не мога да се доверя на нито една от думите му за любов. Той ги сипе твърде свободно.

— Значи не знаеш какво би направил, ако открие, че печално известната лейди Б и жена му са едно и също лице?