Играта

По-късно същия ден Катрин препускаше по Лондонския мост, обградена от дузина мъже от охраната на кралицата. Каква разкошна гледка бяха те! Всички войници бяха облечени в прекрасни пурпурни ливреи с избродирана на гърба златна роза; всички носеха позлатени алебарди с дръжки, покрити с червено кадифе; всички яздеха прекрасни коне с обковани в сребро седла. В сравнение с тяхната красота Катрин, облечена във взетата си назаем кафява кадифена рокля и със старата си сива пелерина, се чувстваше като старомодна повлекана. Но това нямаше значение. Важно бе друго — кралицата й бе позволила да посещава баща си когато реши, стига това не й пречи да изпълнява задълженията си и стига да уведоми Нейно величество за излизането си. Колко мила бе станала Елизабет. Дори я беше посъветвала да вземе със себе си Хелън, за да има кой да й прислужва по време на срещата със семейството.

Катрин знаеше, че самата тя би трябвало да се чувства като кралица, след като я придружаваше толкова многобройна и пищна свита. Но не се чувстваше така. Вместо това бе изпълнена с безпокойство.

Живееше в двора вече от няколко седмици, но още нито веднъж не бе ходила да види баща си. Последната им среща й бе причинила толкова болка. Катрин поначало избягваше да си припомня опита на Джералд да я пробута на Лиъм О’Нийл. Но сега споменът за онзи ужасен ден нахлу в съзнанието й, независимо от желанието й да го забрави. Тя тръсна решително глава. Днес двамата с Джералд щяха да се държат естествено и просто да си поговорят като отдавна разделени баща и дъщеря. Въпреки неговото предателство, Катрин още обичаше баща си.

По това време на деня портите на Селинджър Хаус бяха отворени и когато малката кавалкада изтрополи по каменния двор, Елинор веднага се появи на входната врата. Катрин й се усмихна, без да слезе от седлото.

Капитанът на кралската охрана, сър Джон Хок, бе проявил любезността да я придружи лично до баща й. Той скочи от червенокафявия си кон и тръгна към Катрин, на която бяха дали една кобила от кралските конюшни. Изглеждаше много елегантен в червената си униформа — истински образец на войник и джентълмен. Хок й помогна да слезе от седлото, като я задържа в ръцете си миг по-дълго от необходимото. Тя усети това. Лиъм я бе научил да разпознава всички, белези на мъжкото желание.

Сър Джон, изглежда, бе неин поклонник. Още от самото начало на службата й при кралицата, Катрин разбра, че той, както и доста други джентълмени, я намира за много привлекателна. Сър Джон произхождаше от знатен род и макар че фамилното му богатство беше доста намаляло, той бе повече от изгодна партия за женитба. Беше красив, приятен и много почтен, а и се чуваха само добри неща за характера и за семейството му. И все пак Хок не я караше да стои будна нощем, колкото и да й се щеше да е така. За нещастие Лиъм О’Нийл владееше мислите й, нищо че бе далеч от нея.

Сър Джон й се поклони.

— Госпожице Фицджералд, разполагайте с времето си както намерите за добре. Ще ви чакам, колкото и дълго да продължи престоят ви.

Тя не можа да устои на порива да пофлиртува. Бе прекарала твърде много време в манастира, заобиколена само от жени, а сега, макар и облечена в грозна кафява рокля, Катрин беше млада, беше свободна. Беше жена. Тя леко докосна ръката му и запърха с мигли, както бе виждала да правят Ан Хейстингз и останалите дами.

— Благодаря ви, сър. Много сте любезен.

Очите му заблестяха.

Катрин се обърна и се озова изправена пред намръщеното лице на мащеха си.

— Чухме, че си станала придворна дама на кралицата — каза сърдито Елинор. — Значи предаде баща си, Катрин?

Усмивката на Катрин се стопи.

— Не съм предала баща си!

— Нима? Ти вече си една от тях. Това е съвсем ясно. — Елинор й обърна гръб и влезе в къщата.

Катрин не помръдна. Не се бе надявала на топло и приятелско посрещане от страна на Елинор, но и не бе очаквала да бъде обвинена в предателство спрямо собствения си баща. А дали Елинор не беше права? Катрин бе прекарала изминалите седмици в непрекъснати забавления, погълната от всекидневните грижи на двора, на кралицата и на най-приближените й. Означаваше ли това, че е нелоялна към баща си?

Внезапно тя осъзна, че сър Джон се е приближил и я гледа разтревожено. И понеже не желаеше той да разбере колко е разстроена, Катрин му се усмихна пресилено широко и побърза да последва мащехата си.

Джералд стоеше подпрян на бастуна си в слабо осветената трапезария. Не се усмихваше. Когато тя се приближи, погледът му заизучава лицето й. Катрин се уплаши, че баща й също ще я нарече предателка.

Но той не го направи.

— Значи кралицата те е взела под своя закрила, Катрин. Това е добре.

Едва не й прималя от облекчение.

— Не се ли сърдиш, татко? — Тя сграбчи ръката му. В същия миг в стаята влезе Хелън с кошница, пълна с храна — подарък от кралицата.

— Съвсем не. — Джералд изглежда искаше да каже още нещо, но тогава видя момичето. — Кого си довела със себе си, Кейти?

Катрин се поизвъртя.

— Кралицата ми назначи прислужница, татко.

Джералд кимна, после поведе дъщеря си към масата.

— Чух, че Бари решил да разтрогне годежа?