Играта

Катрин седна и погледна баща си, който с мъка се отпусна на пейката.

— Да. — В гърлото й беше заседнала буца. — Хю никога не ме е обичал. Искал е само графската дъщеря и очакваната зестра.

Джералд я потупа по гърба.

— Такива са мъжете и ти трябва да го знаеш. Разкажи ми за Дезмънд. — Той се наведе към нея нетърпеливо, зажаднял за новини.

Катрин се натъжи още повече. Опожарената земя от Корк до замъка Бари още бе като пред очите й.

— О, татко! Навсякъде е имало война.

Откъм кухнята се появи Елинор, последвана от една прислужница. Носеше дървен поднос с храна, а прислужницата — кана с ейл и бокали.

— Да, и всичко е изгоряло. Нали, Катрин? — Тя остави подноса, върху който имаше само хляб и сирене на масата.

— Разрушенията са големи — отвърна Катрин.

— Аскийтън?

— Не зная. Не ми позволиха да си отида у дома. Лиъм каза, че замъкът ти е пуст, че много от именията ти са обезлюдени. Вярно ли е?

Джералд кимна.

— Значи вече е Лиъм? — попита Елинор.

Катрин се изчерви.

Баща й стрелна жена си с мрачен поглед.

— А Фицморис? Чу ли нещо за подлия ми братовчед? Изненадан съм, че самият той още не се е настанил в Аскийтън. — Джералд беше стиснал юмруци.

Елинор скочи на крака.

— Чу ли, че той нарича себе си граф на Дезмънд? — извика тя, но не дочака Катрин да й отговори. — Казвам ти, той се стреми към земята и титлата на баща ти и ако стане достатъчно силен, ще принуди кралицата да му даде всичко, което някога беше наше. А ние — ние сме докарани до просия, докарани сме дотам аз да сервирам на масата като обикновен виночерпец!

Сърцето на Катрин се късаше от болка.

— Радвам се, че годежът е развален — обърна се тя към баща си. — Как мога да се омъжа за Бари, когато той подкрепя Фицморис срещу теб?

— Ти си добро момиче, Катрин — каза Джералд, но в тона му имаше мъка. Сетне рязко стана, подпрян на бастуна си. — Не съм гладен — оповести той. — Имам нужда от глътка въздух. Кейти, ела с мен.

Тъй като Катрин вече беше обядвала с кралицата и с другите придворни дами, тя с удоволствие се изправи на крака и последва баща си. Хелън тръгна след тях, но Джералд се обърна и я отпрати с жест.

— Няма нужда — каза той дружелюбно. — Може би бихте помогнала на жена ми в кухнята, госпожице?

Хелън кимна и се отправи обратно към салона, за да разчисти масата заедно с Елинор.

Времето навън беше студено, но слънчево. Катрин и баща й тръгнаха бавно през двора, като Джералд бе хванал дъщеря си под ръка и се подпираше на нея. Сър Джон и хората му охраняваха външната порта и се преструваха, че не ги гледат. Но Джералд спря.

— Не можем да имаме доверие на никого, Кейти — каза той.

Катрин го погледна озадачено.

— Предполагам нямаш шпиони в собствената си къща?

— Това не е моята къща. Това е къщата на Селинджър — поправи я Джералд. — Но Сесил има шпиони навсякъде, можеш да бъдеш сигурна в това.

Тя беше смаяна. Но следващите думи на баща й я смаяха още повече.

— Не се доверявай на никого — каза той сурово. — Дори на тази малка хубава прислужница.

Катрин се ококори.

— Защо, татко? Това е смешно! Самата кралица я назначи да се грижи за мен. Беше много мило от нейна страна.

— Чуй ме, дъще, и ме чуй добре. Не се доверявай на никого.

Тя кимна смутено, питайки се дали баща й бе поискал да излязат навън заради шпионите на Сесил или заради прислужницата й. Но самата тази мисъл беше твърде потресаваща. Елизабет не можеше да й прати шпионин, не бе възможно.

— Кажи ми за О’Нийл.

Смущението на Катрин нарасна.

— Искаш да говорим за пирата?

— Тъкмо за него — отвърна Джералд, като не я изпускаше от очи.

Катрин усети, че бузите й започват да се изчервяват.

— Той е пират — каза тя мрачно. А наум се помоли баща й да намери друга тема за разговор. Силно се надяваше, че Джералд е престанал да мисли немислимото и се радваше, че той не знае за предложението за женитба на Лиъм.

Джералд взе ръката й в своята.

— Ти си в състояние да ми помогнеш, скъпа. А аз отчаяно се нуждая от помощта ти. Ще сториш ли това за бедния си баща-изгнаник?

Сърцето й заби бясно.

— Как мога да ти помогна?

— Сега си в двора. По-добро от това не би могло и да бъде. Стани приятелка с кралицата и внимателно, много внимателно я спечели на наша страна. Някога тя обичаше Джоан. Беше силно привързана към нея и това ми е помагало доста пъти. Ако заобича и теб — а аз съм сигурен, че ще стане така — може да успеем да извоюваме моето освобождаване. Ако отида в Ирландия, аз мога да си върна Дезмънд, Кейти. Щом бъда у дома, лордовете, а и всички останали, ще се присъединят към мен.