Играта

Представлението свърши някъде след полунощ и артистите бяха бурно аплодирани от самата кралица, станала на крака и поруменяла от удоволствие. И тогава започна истинското веселие. Колкото повече приближаваше зората, толкова празничният гуляй ставаше все по-оживен, а придворните — все по-опиянени.

Току-що флейтистите, арфистите, барабанистите и виолинистите бяха засвирили бърза ирландска жига. Към тях се присъедини самотен гайдар. Въпреки че неподчинението на ирландските лордове създаваше постоянни проблеми на кралицата, жигата беше любимия й танц. При първите звуци на хубавата мелодия Катрин изпляска щастливо с ръце. Краката й не се сдържаха на едно място. Колко й се искаше да потанцува!

Лестър партнираше на кралицата, маскиран като Юлий Цезар. Беше облечен само с бяла тога, която оставяше голи едното му широко рамо и част от силните му гърди. Тогата бе препасана с широк кожен колан и старинен меч. На главата си пък носеше корона, която удивително приличаше на златна. Катрин ги гледаше усмихната, любувайки се на кралицата, която беше отлична танцьорка, а и на самия граф, чиито бели зъби блестяха и чиито здрави голи нозе не пропускаха нито такт.

Изведнъж някой я улови за лакътя.

— Хайде, госпожице Фицджералд, научете ме на националния си танц.

Катрин се обърна и се взря в яркосините очи на Джон Хок. Също като нея той не беше с костюм, но изглеждаше великолепно в пурпурната си униформа, светли панталони и маска.

— Как бих могла да откажа — извика тя, — когато кръвта ми пее, а краката ми изгарят от нетърпение да потанцуват!

Хок я поведе към дансинга с усмивка и само след миг се разбра, че е излъгал, защото още при първото завъртане стана ясно, че е танцувал жига поне няколко пъти през живота си. Но той не беше ирландец. Никой в двора не беше ирландец, освен Ормънд, но графът вече бе напуснал празненството, което бе поредното доказателство, че наистина е толкова суров, колкото изглеждаше. Катрин бе уверена, че никой, дори и кралицата, не би могъл да танцува по-добре от нея и веднага се зае да го покаже.

Краката й политнаха толкова високо, че кафявата рокля и кремавата фуста се вдигнаха и се усукаха около бедрата й, разкривайки издължените й прасци и коленете й. Поначало Катрин носеше собствените си прости светли чорапи, но по-рано през деня поради някаква необяснима причина — точно както когато бе решила да си сложи яката, подарена й от Лиъм — тя отново разрови скътания пакет с дрехи и този път избра чифт лилави жартиери. Изобщо не подхождаха на белите й чорапи, на долната фуста и на роклята й, още по-малко пък на червената сатенена маска, но Катрин не я бе грижа. Тя се смееше и танцуваше все по-разгорещено — въртеше се все по-бързо, скачаше все по-високо, тропаше все по-силно. Сър Джон също се смееше, хванал здраво ръцете й, и повтаряше всяко нейно движение, решен да докаже, че е неин достоен партньор. Двамата се забавляваха до забрава и не преставаха да си разменят широки усмивки. От вниманието на Катрин не убягна как погледът му се отклонява към гладките й бедра, към разлюления й бюст, към деколтето на роклята й, което пълзеше все по-надолу и по-надолу. Но това не я интересуваше. Тази вечер тя се забавляваше повече от всякога. Чувстваше се красива, жизнена.

Когато жигата свърши, Катрин се отпусна отмаляла в ръцете на Хок.

— Боже господи — прошепна той в ухото й, като я прегърна силно. — Никой не може да танцува жига като теб!

Тя се отдръпна.

— Надявам се, че не. Каква ирландка бих била, ако английските дами и джентълмени можеха да танцуват по-добре от мен?

— Това звучи почти предателски — прозвуча плътен глас зад гърба й.

Катрин се обърна и се озова лице в лице с графа на Лестър. Сър Джон пусна ръцете й.

— Ще танцуваш ли с мен? — попита Лестър с любезна усмивка. Очите му обаче бяха загадъчни.

Катрин веднага се озърна за кралицата. Елизабет танцуваше с друг от фаворитите си.- Не знам този танц — каза нервно тя. Не бе необходимо да е кой знае колко умна, за да се досети, че на кралицата никак няма да й хареса, ако я види да танцува с Робин Дъдли. Елизабет го ревнуваше от всяка жена. Съвсем наскоро бе прогонила две от дамите си — сестрите Франсиз Хауърд и лейди Дъглас Шефийлд, — задето бяха така очевидно влюбени в него.

Лестър хвана лакътя й.

— Ще те науча.

Катрин обезпокоено погледна към Джон Хок за подкрепа. Той наистина наблюдаваше сцената навъсено, но изневиделица се появи Ан Хейстингз и отведе капитана към центъра на залата, като при това се бе притиснала доста плътно към него. Преди да разбере какво става, Катрин се озова ръка за ръка с графа, в ритъма на далеч по-спокоен танц. Сърцето й отново препускаше, но не от изтощение. Тя отново срещна тъмния му поглед.